Решение № 2462 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2013 г.

Решение № 2462 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 281/28.05.2013 г. по адм. д. № 8/13 г. на Административен съд-Велико Търново, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 1249854/5.09.2012 г. издаден от ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 613/20.11.2012 г. на Директора на Дирекция " ОУИ"- В. Търново, сега дирекция "ОДОП" за непризнато данъчно облекчение по чл. 53, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и е върнато делото като преписка на ТД на НАП-В. Търново за издаване на нов акт, при спазване указанията на съда. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради допуснати от състава на съда съществени процесуални нарушения по преценката на фактите, обстоятелствата и наличните доказателства, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - Валерия Русчева Рачева, чрез процесуален представител адв. Лазаров оспорва касационната жалба и желае обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АПВ издаден на основание чл. 129, ал. 3 ДОПК във връзка с Решение № 404/31.07.2012 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново с което е бил отменен АПВ № 1212916/14.05.2012 г. и преписката е върната за ново произнасяне по искането на Валерия Рачева, вх. № 5812/20.04.2012 г. за прихващане на надвнесен с дължим данък. В същата Дирекция е било висящо и друго производство по оспорване на Акт № 1236984/31.08.12 г. за установяване на задълженията на лицето по ГДД за 2010 и 2011 години, който е бил отменен с решение № 150/25.09.2012 г. директора на ТД на НАП-В. Търново и преписката е върната за последващи действия. С подадената до първоинстанционния съд жалба се оспорва процесния АПВ с твърдения за неправилно определен размер на надвнесен данък, който подлежи на прихващане, както и размер на задължението, с което се прихваща, поради неправилно отчетена авансова вноска, съответно непризнато данъчно облекчение по чл. 53, ал. 3 ЗДДФЛ. За да отмени акта и да върне преписката на органа за ново произнасяне, първоинстанционния съд, на база събраните доказателства по делото е приел, че неправилното внасяне на авансова вноска за четвъртото тримесечие на 2010 г., не препятства правото на лицето да ползва данъчно облекчение по реда на чл. 53, ал. 3 ЗДДФЛ, след като е безспорно установено, че ГДД за 2010 г. е подадена по електронен път на 18.02.2011 г. Решението е правилно. Спор по фактите не съществува. Касае се за лице, декларирало доходи от свободна професия, което през 2010 и 2011 години е внасяло авансови вноски за съответните тримесечия, като въпреки недължимостта на авансова вноска за четвъртото тримесечие на 2010 г., за такава е отчетена внесена сума на 13.04.2011 г. Поради това, че ГДД за 2010 г. е подадена по електронен път на 18.02.2011 г., за лицето е възникнало правото на ползване на отстъпка 5 на сто върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по ГДД, чрез приспадане от надвнесен данък. Неправилното отнасяне в системата на НАП като ДОД за 2010 г. на внесена от лицето сума през м. 04.2011 г., е създала предпоставки за неправилно установяване на дължимия данък, надвнесения такъв и съответно, непризнаване на отстъпката по реда на чл. 53, ал. 3 ЗДДФЛ. След като е подадена ГДД за 2010 г. по електронен път на 18.02.2011 г., към този момент е заявено данъчното задължение за 2010 г., установен е надвнесен данък и приведената на 13.04.2011 г. по извлечение от банковата сметка на лицето сума в размер на 3 723, 50 лв. към НАП с посочено основание "авансово плащане за ДОД" следва да се приеме като такова за 2011 г., а не за 2010 г., както неправилно е отчетено в системата на НАП. Видно от делото, лицето е заявявало няколкократно искания за издаване на АПВ и АУЗ, с искане за установяване на спорните обстоятелства, като първоначално издадените актове са били отменени от горестоящия административен орган и преписките са връщани за ново произнасяне, поради констатирана незаконосъобразност на отказите. Производството по издаване на АУЗ за 2010 и 2011 години не е приключило. Правилни са изводите на съда, че неправилно отчитане на сума в системата на НАП не може да се тълкува във вреда на лицето и същото да бъде лишено от данъчни облекчения, при безспорна наличност на законови предпоставки за ползване на това право. Актът, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е анализиран от съда, при съпоставка със събраните по делото доказателства и безспорно установени факти, от което е изведен фактически и правно обоснования извод за неговата неправилност и незаконосъобразност, същият е отменен и преписката върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания от съда, които са задължителни за административния орган. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и обжалваното решението като правилно, следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение