Решение № 15 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 340/2010 г.

Решение № 15 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 340/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. В. Н. Ж. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 5.11.2009 г. по гр. д. № 773/2009 г. Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Касационната жалба е приета за допустима и касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите в производство по иск по чл. 108 ЗС основан на земеделска реституция ответникът може ли да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС ако той не заявява такива права към същия момент, както и да оспорва, че не е налице идентичност между възстановения имот и притежавания преди масовизацията. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХХХ състав № 174 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 2575/2005 г., с което е отхвърлен иска на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против [фирма] [населено място] при участието на трети лица помагачи на ответника М. Г. А., А. Г. Д., М. А. Каменова и Д. А. Н. за предаване владението на имот, представляващ реална част от имот пл. № 170 по кадастралния план на м. "В. - Север" от 1987 г. с площ 778 кв. м. Твърденията на ищците са, че са придобили собствеността на спорния имот по реституция на основание ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на Поземлената комисия [населено място] № 238 от 15.07.1994 г., а ответникът [фирма] ползва имота без основание, защото праводателите му не са били собственици. Ответникът [фирма] [населено място] е оспорил материалноправната легитимация на ищците и е възразил срещу законосъобразността на решението на Поземлената комисия, /сега Общинска служба за земеделие и гори/ поради липса на идентичност между включения в ТКЗС имот на наследодателя на ищците, закупен от него с нот. акт № 157/1937 г. и възстановеният от Поземлената комисия с решението от 15.07.1994 г. при условията на чл. 14, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ответникът е противопоставил и свое право на собственост, придобито по договор за продажба, сключен с нот. акт № 170/2005 г. и се е позовал на придобивна давност като е присъединил владението на своите праводатели от 1975 г. Възраженията по активната легитимация на ищците изискват провеждане на косвен контрол за законосъобразност на решението на административния орган, с което е възстановена собствеността по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, на основание чл. 291 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: В съдебната практика съществуват две становища за противопоставимостта на ответника по спор за собственост на решението на Общинската служба по земеделие, с което се възстановява собствеността по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Според първото становище, възприето от въззивния съд в обжалваното решение, след като производството по възстановяване на земеделските земи е административно и се развива едностранно, при спор за собственост съобразно общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес на чл. 127, ал. 1 ГПК респ. чл. 154 от действащия ГПК ищецът е длъжен да докаже всички елементи на фактическия състав на възстановяването на собствеността, включително и правото на собственост към момента на отнемането, което той или неговият наследодател, от когото е отнета земята е притежавал. Според другото становище, възприето с решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 2436/2004 г. на ВКС, IV-А отделение, както и решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС, II г. о. в производството по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е собственик към момента на внасянето в ТКЗС ако той не заявява такива права към същия момент. Настоящият състав на ВКС, I г. о. намира за правилно второто становище. Решението за възстановяването на собствеността по чл. 14 ЗСПЗЗ има конститутивно действие съгласно разясненията в ТР 1/1997 г. на ВКС, ОСГК. Влязлото в сила решение с приложената към него скица легитимира лицата в полза на които е възстановена собствеността по отношение на третите лица.