Решение № 1933 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2012 г.

Решение № 1933 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив срещу решение № 841/17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 161/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1893/22.12.2011 г. на същия началник, с което по ЕАД № 10BG003000Н0027362/01.03.2010 г. за определена на "Садат" ООД нова митническа стойност и въз основа на това определени допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 2 114,75 лв., видно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоката перилен препарат под режим 01.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу митническия акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски. Ответникът "Садат" ООД - гр. Пловдив в представените по делото писмен отговор и писмени бележки от адв. Стоян Костов я оспорва с искане решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорено решението на митнически орган, цитирано по-горе, с което по ЕАД № 10BG003000Н0027362/01.03.2010 г. "Садат" ООД е внесъл от Турция перилен препарат, като износител е "Baser Kimya Sanayi Ve Ticaret A. S. " Вносителят "Садат" ООД при деклариране на стоката е представил фактура № 331447-В/23.02.2010 г. на стойност 5 060 евро (9 896,50 лв.). Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно митническият орган е приел друга стойност - тази по фактурата, която износителят е представил пред турските митнически власти по линия на международното сътрудничество, инициирано от българските митнически органи поради породило се в тях съмнение за действителната договорна стойност на внесените стоки. В оспореният пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност и въз основа на това и определените допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 201 и чл. 214, § 1 от цитирания регламент само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура със същия номер, като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност 14366 щатски долара (20 470,26 лв.). Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях автоматично не означава, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, законосъобразни са изводите на съда, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт не е мотивиран защо се приема, че посочената от износителя е действително договорената стойност, правилно на това основание актът е незаконосъобразен. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а в това е гр. Пловдив, а в фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - CFR (стойност и навло) и FOB (франко борд), което не е договорено от страните. Неправилно административният орган е пренебрегнал издадената квитанция за плащане от износителя - турското дружество, в която фигурира декларираната от вносителя стойност на внесените стоки. Различията в частни документи, каквито са фактурите, без да се извърши последователна и задълбочена проверка, не може да обуслови автоматично извод, че една от тези фактури е истинска, а другата неистинска. Следва да се отбележи, че в съдебното решение е посочено, че законната лихва върху определеното държавно вземане се начислява, считано от 11.03.2010 г., а не както е в действителност - 01.03.2010 г., но липсва касационната жалба от дружеството и затова съдът не се произнася, а и като се има предвид резултатът по делото, тази допусната от съда грешка в диспозитива на решението му не се отразява върху правилността на същото, тъй като административният акт е отменен изцяло и настоящият касационен състав на ВАС, I отделение оставя в сила това решение. Предвид гореизложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване и в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,