Решение № 63 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 23/2009 г.

Решение № 63 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 23/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Г. К., окръжен прокурор на Добричката окръжна прокуратура, за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на определение № 52 от 23.09.2008 г. постановено по ЧНД № 1342/2008 г. по описа на Добричкия районен съд, с което са групирани наказанията на осъдения С. И. А. В искането се излагат съображения, че при постановяване на определението на съда не са били известни обстоятелства, които имат същественозначение за правилното решаване на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, като излага съображения, че с оглед процесуална икономия допуснатото нарушение може да бъде отстрането без връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му защитник излага съображения, че е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С определение № 52 от 23.09.2008 г. постановено по ЧНД № 1342/2008 г. Добричкият районен съд в производство по чл. 306, ал. 1 НПК и по реда на чл. 23-25 НК е групирал наказанията на осъдения С. И. А., като му е определил общо наказание от три години и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване по присъдите по НОХ дело № 2223/2005 г. и НОХ дело № 1828/2007 г., и двете на Добричкия районен съд и на основание чл. 24 НК го е увеличил с шест месеца. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: За да не бъде засегнат стабилитета на един влязъл в сила съдебен акт, законодателят в глава ХХХIII-та НПК предвижда възможността да бъде отменен и производството по делото възобновено само ако са налице предпоставките за това. В закона изчерпателно са изброени лицата, които могат да правят по този ред искане за проверка на влязлите в сила присъди и определения, сроковете за искането и основанията за възобновяване. На окръжния прокурор, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, е предоставено правомощие да поиска възобновяване на наказателното дело, ако чрез разследване, извършено по съответния процесуален ред от органа, който има правомощие да разследва, се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни при постановяване на съдебния акт и имат съществено значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Производството по НЧХ дело № 1342/2008 г. е образувано в Добричкия районен съд по предложение на прокурора за групиране наказанията на осъдения С. И. А. по отразените в свидетелство за съдимост № 3147/11- 09.2008 г. на Бюро съдимост при Добричкия районен съд, придружено със съответните бюлетини за съдимост, девет влязли в сила присъди. Преценявайки съдържащите се в тях данни, съдът в мотивите е приел, че е налице усложнена форма на множество престъпления, като престъплението, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 1828/2007 г. е извършено след влизане в сила на присъдите по НОХ дело № 614/96 г., НОХ дело № 393/99 г. и НОХ дело № 1749/97 г. и преди влизане в сила на останалите присъди. Преценил е, че са налице основания за групиране на наказанията по присъдите по НОХ дело № 488/2001 г., НОХ дело № 2223/2005 г. и НОХ дело № 1828/2007 г. и е посочил за изтърпяване общо наказание в размер на най-тежкото, а именно наложеното по НОХ дело № 4883/2001 г. от три години и два месеца лишаване от свобода. В диспозитива на присъдата е определил същото по размер общо наказание по присъдите по НОХ дело № 2223/2005 г. и НОХ дело № 1828/2007 г., като не е включил в съвкупността присъдата по НОХ дело № 4883/2001 г., по която е наложено това наказание. В предложението се излагат съображения, че след влизане в сила на определението, в процеса на изпълнението му, е разкрито обстоятелството, че свидетелството за съдимост е неточно, защото са отразени две присъди, а именно по НОХ дело № 2223/2005 г. и НОХ дело № 1828/2007 г., с които е осъден за едно деяние. В подкрепа на основателността му са приложени двете дела, от които е видно, че присъдата по НОХ дело № 2223/2005 г. е отменена от Върховния касационен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, след което за същото деяние е внесен нов обвинителен акт и е образувано НОХ дело № 1828/2007 г. При тези данни следва да се направи извод, че е налице новоразкрито обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на определението. В конкретния случай то няма съществено значение за правилното решаване на делото, защото с изключването в свидетелството за съдимост на неправилно посочената присъда, не би се стигнало до законосъобразно групиране на наказанията. Определението е постановено при нарушение, което не може да бъде отстрането по този процесуален ред. Налице е противоречие между диспозитива и мотивите по отношение присъдите, които подлежат на групиране, като в мотивите са посочени три присъди, включително и отменената, а в диспозитива само две- една от които отменената. То не дава възможност да се провери каква е била действителната воля на съда при групиране на наказанията и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. За отстраняването му съществува специален процесуален ред, като производството не може да бъде образувано по искане на окръжния прокурор. Отстраняването му от касационната инстанция, както се иска от представителя на обвинението, е процесуално недопустимо, защото Върховният касационен съд няма процесуално правомощие, без да е сезиран с искане от надлежната страна, да проверява правилността на влязлия в сила съдебен акт, както и да тълкува и замества волята на решаващия съд. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на Г. К., окръжен прокурор на Добричката окръжна прокуратура като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл