Решение № 5413 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2012 г.

Решение № 5413 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на кмета на Столична община - Район "Надежда" срещу решение № 2459 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 6324/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Мая Иванова Стратева, чрез адвокат Георги Стоянов Иванов, оспорва касационната жалба, като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по същество решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № РД - 09 - 353В от 21.06.2010 г. на кмета на Столична община - Район "Надежда", с която е прекратено действието на настанителна заповед № 04/17.12.1996 г. и възникналото с нея наемно правоотношение с Мая Иванова Стратева относно жилищен имот частна общинска собственост, находящ с в ж. к. "Надежда" бл. 125, вх. В, ет. 4, ап. 55. При наличие на относимите доказателства, които съдът е анализирал подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й. Посочено е, че е налице предвиденото в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от НРУУРОЖ на територията на Столична община, което е основание за прекратяване на наемното правоотношение. От съдържанието на приложените писмените доказателства, към които препраща, не се установява неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца, нито се установява отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. Като правно основание за издаването й е посочен само чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, без да посочен чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. При тези данни правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган видно от чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, но при липса на мотиви, тъй като изложените такива са непълни и неясни, поради което следва да се отмени. Допуснато е неспазване на установената форма, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е отменил заповедта на това основание, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответницата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 450.00 лева, адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение