Решение № 2421 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5741/2013 г.

Решение № 2421 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5741/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област София срещу решение от 9.01.2012 г. по адм. д. № 1996/2000 г. на Софийския градски съд. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, с която областният управител е осъден да заплати разноски по делото. Нарушена е разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ по отношение на съдебните разноски. Иска да бъде изменено решението, като разноските се включат към общия размер на обезщетението. Ответниците по касационната жалба - редовно призовани, не се явяват. Грегоар Вартан Гюлезян и Байзар Вартан Гюлезян се представляват от адв. Димов, преупълномощен от адв. Цветкова. Оспорват касационната жалба и считат решението за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, но на различни от сочените доводи. Позоваването на чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ е неоснователно. Този текст е приложим, когато административният орган е уважил искането за обезщетение. В настоящия казус производството е по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, когато съдът при отхвърлено искане, назначава експертиза и решава претенцията. Приложими в тази хипотеза са правилата на чл. 143 от АПК относно разноските, поради това, че се касае до разноски, направени в съдебното производство. Но съдът неправилно е осъдил областния управител, а не областна администрация, която е юридическото лице на бюджетна издръжка. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Софийския градски съд е във фазата на определяне на размера на обезщетението с компенсаторни записи по ЗОСОИ на Ирена Георгиева Илчева, Лучия Георгиева Илчева, Грегоар Вартан Гюлезян и Байзар Вартан Гюлезян, и Микаел Манук Манукян за недвижим имот - магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. "Раковски" № 145 /настоящ № 153/, със светла площ от 39 кв. м, зимнично помещение № 2 и 7/110 ид. ч. от общите части на сградата. С решението на съда е осъден областен управител на област София да заплати на Ирена Георгиева Илчева сумата от 300 лв., разноски за вещо лице. След отмяна на мълчаливия отказ на областен управител на област София по заявление № РД-97-00-250/03.02.1998 г., съдът е решил спора по същество на основание чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Съгласно посочената разпоредба, при уважаване на отхвърленото искане, съдът назначава експертиза и решава окончателно претенцията. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ в случаите на заплащане на разходите за извършване на експертизи от вещи лица от страна на правоимащите лица размерът на обезщетението се увеличава съответно със стойността на направените разходи. Касае се за разпоредба, уредена в ЗОСОИ, която се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 143 от АПК. По тази причина направените от жалбоподателя разноски за възнаграждение за вещо лице е следвало по закон да бъдат включени в стойността на определените компенсаторни записи чрез увеличение на същите и не могат да бъдат възлагани на областния управител. Поради установената законова връзка между произнасянето на съда по съществото на спора и решаването на въпроса за направените разходи за експертиза, настоящата инстанция приема, че касационната жалба е насочена срещу решението в неговата цялост. Поради изложените съображения решението следва да бъде отменено, като размерът на обезщетението за всеки от правоимащите се увеличи съответно със стойността на направените разходи за вещо лице, както следва: за Ирена Георгиева Илчева - на 7686 лв.; за Лучия Георгиева Илчева - на 7686 лв.; за Грегоар Вартан Гюлезян - на 7686 лв.; за Байзар Вартан Гюлезян - на 7686 лв. и за Микаел Манук Манукян - 15 372 лв., за недвижим имот - магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. "Раковски" № 145 /настоящ № 153/, със светла площ от 39 кв. м, зимнично помещение № 2 и 7/110 ид. ч. от общите части на сградата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,