Решение № 13171 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4158/2017 г.

Решение № 13171 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4158/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К. и М. Г. Т., двамата от гр. В. Търново, против решение № 7 от 16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 213/2016 г. по описа на Административен съд - Г., с което е отхвърлено оспорването им срещу решение № 18-14999/13.12.2014 г. на началника на СГКК - Г. и са осъдени да заплатят разноски в размер на 600 лева. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Г. не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна спрямо отхвърлителната част на решението. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 18-14999/13.12.2014 г. на началника на СГКК - Г., издадено по заявление вх. № 07-11706/10.11.2014 г. на Й. Г. К. и М. Г. Т., с което е отказано изменение на кадастралната карта на гр. Д., одобрена със заповед № РД-18-108/18.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., по отношение на поземлен имот с идентификатор ПИ 23947.501.1106 и съседните на него имоти. Заявлението на жалбоподателите е мотивирано с наличието на непълноти и грешки по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията за изменение на кадастралната карта на заявеното основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както и по т. 1 от същата разпоредба, поради което е постановил оспорения отказ. С обжалваното решение Административен съд - Г. е отхвърлил оспорването. Приел е, че описаният в решение № 8024/28.07.2011 г. на ОСЗ - Д. имот, възстановен на наследниците на Г. Й. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници с площ 1087, 20 кв. м, находящ се в строителните граници на гр. Д., местността Вехти лозя и съгласно приложената към него скица № 103/29.02.2008 г. на община Д., съвпада с ПИ с идентификатор 23947.501.1106 по одобрената кадастрална карта на гр. Д.. Посочил е, че не е налице непълнота или грешка съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като към датата на одобряване на кадастралната карта заявителите не са притежавали титул за собственост. Поради липса на промени в границите и площта на ПИ с идентификатор 23947.501.1106, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта не са изпълнени и предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Със съдебния акт са присъдени в полза на ответника направените разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно в отхвърлителната му част. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Д. жалбоподателите не са притежавали титул за собственост по отношение на ПИ с идентификатор ПИ 23947.501.1106. Оспорването им срещу заповед № РД-18-108/18.13.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. С. за одобряване на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР на първоначалната карта и кадастрални регистри за землището на гр. Д. е отхвърлено като неоснователно с влязло в сила решение № 107/27.07.2009 г. по адм. дело № 74/2009 г. на Административен съд - Г.. Същото е оставено в сила с решение № 15957/22.12.2009 г. по адм. дело 13579/2009 г. на Върховния административен съд. Прието е, че правото на собственост върху имотите по представените решения на Поземлена комисия - Г. е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, но тези решения нямат белезите на констативен нотариален акт, тъй като не са придружени със скица, поради което жалбоподателите не са удостоверили правото си на собственост според изискванията на специалния закон. При неприключило реституционно производство границите на претендираните от тях имоти не са безспорни. В конкретния случай по подаденото заявление за изменение на кадастралната карта административният орган е приел, че искането е придружено с решение № 8024/28.07.2011 г. на ОСЗ - Д., като по т. 4, р. II от същото на наследниците на Г. Й. К. е възстановен имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници с площ 1087 кв. м, находящ се в строителните граници на гр. Д., местността Вехти лозя, с описани в него граници. Неразделна част от решението е скица № 103/29.02.2008 г. на община Д. за възстановения имот № 1106. Този имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 23947.501.1106 по одобрената със заповед № РД-18-108/18.13.2008 г. кадастрална карта, нанесен с площ 1087 кв. м. При тези данни законосъобразно е заключението на административния орган, възприето и от съда, че исканото изменение на кадастралната карта спрямо посочения имот и другите съседни на него, не представлява непълнота или грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Представените към заявлението документи за собственост по отношение на имот № 1106 са с дата след одобряване на кадастралната карта за землището на гр. Д.. Заключението на вещото лице по приключилото с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 74/2009 г. производство, на което се позовават жалбоподателите, не може да обоснове извод за право на собственост върху имота в по-голям обем от този, възстановен с реституционния акт, както и за други граници, съответстващи на съществуващите на място. При наличие на новонастъпили обстоятелства след 2008 г., правилно е изследвана хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, предвиждаща възможност за изменение в данните в обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. Извършена е съпоставка в площта и границите на имота, собственост на жалбоподателите с тези на ПИ 23947.501.1106, нанесен в одобрената кадастрална карта според преките геодезически измервания и установените координати на определящите ги точки. При констатираното съвпадение между тях правилно е прието, че не са налице предпоставки за изменение на кадастралната карта по отношение процесния имот на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Ето защо, направеният извод за законосъобразност на оспорения отказ за изменение на кадастралната карта досежно ПИ 23947.501.1106 и съседните на него имоти е законосъобразен и обоснован. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. Произнесъл се е по възраженията на жалбоподателите, вкл. и по искането им за разпит на издателя на оспорения административен акт, което правилно е отхвърлено като неоснователно. Не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, които да обосновават отмяна на съдебния акт на това основание. Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Й. Г. К. и М. Г. Т. срещу решение № 18-14999/13.12.2014 г. на началника на СГКК - Г. е правилно, поради което следва да се остави в сила. Въпреки че в мотивите на административния акт органът е приел наличие на основание за изменение в кадастралния регистър, то в решението му липсва разпоредителна част относно вписването на жалбоподателите като собственици и отразяването на документа им за собственост. От представената по делото справка за ПИ 23947.501.1106 е видно, че в кадастралния регистър към момента на одобряването му не са отразени данни за собственици. Заявлението за изменение на кадастралната карта имплицитно съдържа в себе си и искане за вписване в кадастралния регистър. В тази част административната процедура е останала недовършена, поради което преписката следва да се изпрати на началника на СГКК - Г. за изрично произнасяне по отношение вписване на данните за собственост и собственици в кадастралния регистър за ПИ 23947.501.1106. Решението с характер на определение в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на директора на АГКК - С. разноски в размер на 600 лева е неправилно. Съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в минимален размер, като го е определил съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1/2004 г. С приложеното по делото пълномощно началникът на СГКК - Г. е упълномощил адв. Цачева да го представлява пред съответния административен съд по всички административни дела, образувани по жалби срещу актове, издадени от упълномощителя. Не са представени обаче никакви доказателства за действително уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в присъдения от съда размер, поради което решението в тази му част подлежи на отмяна като незаконосъобразно. Вместо него следва да се постанови друго, с което искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски като неоснователно следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,