Решение № 46 от 12.2.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002901675/2024 г.

Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, подадена на 31.07.2024г. от Л. В. Р., ЕГН: **********, чрез процесуален пълномощник, против „Гранд Къмпани“ ЕООД, гр.София, за прогласяване на нищожността на основание чл. 47, ал.2 ЗМТА, а при условията на евентуалност - за отмяна на основанията по чл. 47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение /без номер/ от 12.04.2024г., постановено по ВАД № 5/2023г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА“, с което е осъден да заплати на „Гранд Къмпани“ ЕООД сумата от 420 000 лв., представляваща главница по Договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2022г., както и сумата от 80 472.70лв. – законна лихва за забава за периода от 12.02.2022г. до 30.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноски. Ищецът се позовава на нищожност на арбитражното решение на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, доколкото със същото е разрешен спор по стандартен потребителски договор с посочен доставчик-търговец и физическо лице - получател на стоката, поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК спорът е неарбитрируем. Заявените при условията на евентуалност искове за отмяна на същото решение са основани на хипотезите на чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА с твърдения за това, че арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона; настоящият ищец не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър, нито за образуваното арбитражно производство, както и че арбитражната процедура не е била съобразена с разпоредбите на закона и правилника на самия арбитраж. В постъпил от ответника „Гранд Къмпани“ ЕООД, ЕИК: 204940171, писмен отговор са изложени подробни съображения по основателността на исковете. Оспорват се поддържаното от ищеца твърдение, че като страна в процесния договор е действал в качеството на потребител, както и фактическите основания на претенциите за отмяна на арбитражното решение В откритото съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа заявеното становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявените искове по чл.47, ал. 2 и ал.1, т.2, т.4, и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение са процесуално допустими, като предявени от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Позовавайки се на съдържащо се в Договор от 08.02.2022г. за покупко- продажба на моторно превозно средство, сключен между „Гранд Къмпани“ ЕООД, като продавач, и Л. В. Р., като купувач, арбитражно споразумение, на 31.10.2023г. „Гранд Къмпани“ ЕООД е сезирало Софийски арбитражен съд при сдружение „МАПА“ с искове за осъждане на ответника за заплащане на дължима цена на продаден в изпълнение на договора л.а. „Мерцедес“, модел „ G 63 AMG“, които са уважени за сумата от 420 000 лв. главница, ведно със законната лихва, 80 472.70 лв. – законна лихва за забава за периода от 12.02.2022г. до 30.10.2023г., и са присъдени арбитражни разноски. По главния иск за прогласяване на нищожността на основание чл. 47, ал.2 ЗМТА на арбитражното решение: Искът е неоснователен. С изменението на чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ изрично се изключи възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по материалноправен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това бе създадена и новата ал. 2 на чл. 47 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, чийто предмет не подлежи на арбитраж по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, са нищожни. Претендираната нищожност на арбитражното решение е обоснована с твърдението, че същото е постановено по неарбитрируем спор, доколкото ищецът – купувач по договора между страните, има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. При обосноваване потребителския характер на договора за продажба на МПС за сумата от 420 000 лв., в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил, че е закупил автомобила за лично ползване за да няма данъчни проблеми, каквито би имал, в случай че го регистрира на името на притежавано от него търговско дружество. Наред с това, закупувайки процесния автомобил по този начин, ищецът губел възможността да ползва данъчен кредит и да си възстанови ДДС; в тази хипотеза нямал възможност да ползва амортизационни разходи; прехвърляйки автомобила в търговско дружество на стойност десетки пъти под продажната, би се стигнало до ситуация, в която при последваща продажба на клиент на дружеството, корпоративният данък щял да бъде дължим върху печалбата, изчислена между въпросната ниска стойност и продажната стойност на автомобила; към настоящия момент не бил предприел действия по продажба на същия с цел печалба, а ползвал колата за лични нужди. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и данните в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на следните търговски дружества: „Ексклузив Ер Карс“ ЕООД, „Ексклузив Лр Карс“ ЕООД, „ВР Ексклузив“ ЕООД, „ВР Ауто София“ ЕООД и съдружник в „Нира“ООД. Всички дружества са с предмет на дейност покупко-продажба на леки и лекотоварни автомобили. От приетото в арбитражното производство / приложено към настоящото дело/, удостоверение от СДВР „Отдел Пътна полиция“ се установява, че на 20.01.2022г. е подадено заявление за първоначална регистрация, в което за собственик на автомобила е посочен ищецът Р.; на 07.06.2022г. е подадено заявление за смяна на регистрация, в което за собственик на процесния автомобил е посочено дружеството „Тайм Трейдинг“АД въз основа на договор за покупко-продажба от същата дата; на 22.11.2023г. е подадено заявление за смяна на регистрация, в което за собственик на процесния автомобил е посочено дружеството „Ексклузив Лр Карс“ ЕООД / едно от гореизброените/, с представен договор за покупко- продажба от същата дата. С отговора на исковата молба ответното дружество е представило извадка от електронен сайт за продажба на коли, в който на 01.03.2022г., т.е. непосредствено след закупуването му от ищеца Р., процесният автомобил е обявен за продажба за сумата от 265 000 евро. В данните за автомобила обявеният пробег е 31 км, което в съвкупност с установеното, че впоследствие след около три месеца и половина е бил продаден, опровергава твърдението на ищеца, че е бил закупен за лично ползване. С оглед установеното, настоящият състав намира за неоснователен довода на ищеца, че е сключил обсъждания договор за покупко-продажба на МПС като потребител. Съдържанието на понятието „потребител“ е изяснено в чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., а на основание § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП това понятие е въведно в същия закон с §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Във връзка с приложението на посочените разпоредби е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана с решения по редица дела – С-348/14, С-110/14, С-419/11 и др., както и в практика на ВКС по индивидуални правни спорове по т.д. № 2754/2015г. на І т.о., т.д. № 1102/2017г. на І т.о., по гр.д. № 2847/20г. на ІV г.о. и др. Съгласно сочените разпоредби, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Според цитираната практика на ВКС, съобразена с тази на СЕС, качеството „потребител“ се преценява по функционален критерий, т.е. въз основа на признаци, по които съдоговарящата страна може да бъде разпозната и разграничена от търговеца. Такива признаци са целта или целите, към които е насочена правната сделка, интересите, които ще бъдат удовлетворени, както и дейностите, които могат да се извършат посредством сключването на сделката. Преценява се кое е приложното поле на тези цели, интереси и дейности – професионалната сфера на съдоговарящата страна, имаща претенцията на потребител или личната й сфера на живот, в която правните резултати от процесната сделка ще служат за удовлетворяване на лични потребности. В последната хипотеза, когато целите, интересите, дейностите ще са външни за професията на субекта по договор, по който поддържа, че е потребител, сделката ще се определя като потребителска. При доказване на първата хипотеза, съгласно която целите и интересите, към които е ориентиран договорът не са външни спрямо професията или занятието на съконтрахента, разпоредбата на чл. 19 ГПК е неприложима. Т.е. понятието „потребител“ е обективно, като с оглед установяване на това качество на страната по договор, следва да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й. След съобразяване с изведените от практиката на СЕС критерии настоящият състав на ВКС намира, че ищецът Р. при участието си в процесната сделка не е действал за цели извън своята професионална дейност. Процесният автомобил не е закупен за задоволяване на лични негови нужди като физическо лице, съответно за задоволяване на частен интерес. От установените по делото обстоятелства, че непосредствено след придобиването му от ищеца, автомобилът е обявен за продажба, продаден е на търговско дружество - „Тайм Трейдинг“ АД, а по-късно отново е придобит от търговското дружество „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, собственост на първоначалния притежател – Л. Р., което има за предмет на дейност сделки с автомобили, категорично води на извод, че колата е закупена с търговска цел. Субективното отношение на търговеца за мотивите, обусловили реализацията на всяка една от процесните покупко-продажби, е ирелевантно. Този извод произтича от това, че посоченият по-горе критерий за преценка качеството „потребител“ на една от страните по договорното правоотношение е обективен. Функционалният критерий се прилага на базата на установени в процеса факти, засягащи реализацията на конкретни цели, интереси, потребности в приложното поле на съответния вид дейност, а в случая - в приложното поле на професионалната дейност на Л. Р., собственик на посочените по-горе търговски дружества. Следователно, доводът на ищеца, че е потребител, е неоснователен, което води до неоснователност на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По заявените при условията на евентуалност искове по чл.47, ал.1 ЗМТА намира следното: Искът по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е обоснован с твърдението, че „арбитражно споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона“, доколкото Р. не е подписал договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ G 63 AMG“ от 08.02.2022 г., респективно съдържащото се в чл. 4. 2. от същия арбитражно споразумение, съгласно което всички спорове, отнасящи се до договора, ще бъдат решавани от Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“. Основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА предполага атакуваното арбитражно решение да е постановено при отсъствие на валидно споразумение между страните по чл.7, ал.1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражен орган, т.е. или в хипотезата на липсващо или при невалидно споразумение – не е сключено в изискуемата форма, страда от пороци, които го правят недействително или е отпаднало по волята на страните. / В този смисъл – Решение № 51 от 26.04.2021г. по т.д. № 1486/2020г. на ВКС, ІІ т.о./. Наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА/ е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. Няма спор в теорията и практиката по въпроса, че ответникът следва да направи възражение за некомпетентност на арбитражният съд най-късно с отговора на исковата молба /чл.20, ал.1 ЗМТА/, като ако пропусне да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл.20, ал.3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА. В случая, в качеството му на ответник, Л. В. Р. с отговора на исковата молба е оспорил съществуването и наличието на процесуален договор – арбитражно споразумение с твърдението, че договорът на който ищецът в арбитражното производство се позовава, не е подписан от Л. Р.. Възражението, че не е подписвал споразумение, съдържащо арбитражна клауза, ищецът поддържа и при обосноваване основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Същото е неоснователно. Първо следва да се отбележи, че заявеното при обосноваване на този иск оспорване подписа под договора за покупко- продажба на автомобила, в който се съдържа и арбитражната клауза, е изолирано и противоречи на останалите фактически твърдения в исковата молба досежно придобиването на автомобила от ищеца за „лични нужди“ въз основа на договора от 08.02.2022г. При положение, че страната се позовава на вещно-прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба от 08.02.2022г., за който не се спори, че е представен при регистрацията на автомобила в КАТ, заявеното оспорване на нейния подпис е несъстоятелно. В допълнение, следва да се отбележи, че въз основа на прието и неоспорено от страните в арбитражното производство експертно заключение арбитражният съд е приел за установено, че изображенията на графичните рисунъци на подписите върху трите изследвани документа - копие от договор за покупко- продажба на МПС от 08.02.2022 г., на приемо-предавателен протокол към договора и фактура № 1000000009/ 08.02.2022 г. най-вероятно представляват графичните рисунъци на подписи, положени от ответника в арбитражното производство - сега ищец. Твърденията, че е „налице опит подписът да бъде фалшифициран, вероятно чрез нанасянето на мой истински подпис върху копие от документ чрез техническо средство“ не почиват на никакви доказателства и не водят до изводи, различни от приетите от решаващия орган. С оглед на изложеното, искът по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА се преценява като неоснователен. По иска по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА: В исковата молба се поддържа, че Л. Р. не бил уведомен за назначаване на арбитър и за образуваното арбитражно производство. Твърденията са, че бил търсен на адрес, на който не живее, както и че няма друг вид адресна регистрация. Посочено е, че живее в с. Бистрица, ул. „Младен Ангелов“ № 25, а от протокола на ЧСИ от 19.12.2023 г. се виждало, че бил търсен на адрес “Самоковско шосе“ № 109. Това лишило ищеца от възможността да избере един от членовете на арбитражния съд, като уведомяването за насрочване на делото се осъществило след служебното определяне на арбитър. Изложените твърдения не съответстват на данните по делото. От цитирания протокол от 19.12.2023 г. на частен съдебен изпълнител Мирослав Колев се установява, че на 18.12.2023 г. служителят на посочения ЧСИ - Георги Неделчев е връчил на ищеца искова молба с приложенията на адрес в гр. София, ул. Самоковско шосе № 109, в автокъща „Ексклузив ер Карс, при условията на отказ. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството на въпросната фирма - „Ексклузив ер Карс“ ЕООД е Л. В., ответник в арбитражното производство. От протокола от 26.02.2024 г. по арб. дело № 5/ 2023 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „МАПА“ се установява, че ответникът Р. чрез пълномощника си, адвокат М. М., изрично е заявил, че не оспорва определението на решаващия орган за назначаване на арбитражния състав, както и че Р. е получил процесните книжа в арбитражния съд - връчени са му били в канцеларията на същия, където е отишъл, за да ги получи. Макар и извън срока за отговор на исковата молба, ответникът в арбитражното производство е подал писмен отговор по делото, с който е взел отношение по предявения против него иск, както и по представените с исковата молба доказателства, направил е и възражения и е въвел доказателствени искания. След като страната е била уведомена лично за делото, получила е исковата молба с приложенията, актовете за определяне на арбитражен състав, не е възразила срещу определението на арбитражния съд за назначаване на арбитражния състав, изслушани са възраженията й срещу иска, приет е отговорът й на исковата молба, участвала е в арбитражното производство с процесуален представител, следва да се приеме, че правото й на защита не е накърнено при така проведената арбитражна процедура. Позоваването на нарушение на текст от правилника на решаващия орган, според който връчването на книжата следва да е по адреса, където страната живее, е формално и не се е отразило на законосъобразността на процедурата, тъй като не е предизвикало процесуалноправни последици, свързани с правото на защита. В заключение следва да се приеме, че не е налице фактическият състав на чл. 47, ал.1, т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Последният иск по 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА е обоснован с твърдението, че арбитражната процедура не е съобразена с разпоредбите на закона и правилника на самия арбитраж. Съгласно чл.47 т.6 от ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяна, докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на закона, когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Според ищеца са нарушени разпоредби на ЗМТА поради: - невръчване заключението на съдебно-графологична експертиза; - неуважаване на искането му за спиране на арбитражното производство поради образуването на гр. дело № 3893/2024 г. на СГС за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на МПС; - уважаване на искания на ищеца в арбитражното производство, които били преклудирани, а именно допускане на графологична експертиза. Тези твърдения обаче не се подкрепят от данните по арбитражното дело. Видно от електронното съобщение от 01.04.2024 г. експертното заключение е изпратено на адвокат М., пълномощник на ответника в арбитражното производство, с искане за потвърждение. По арбитражното дело е депозирано становище от пълномощника на ответника по правилността на експертното заключение преди приемането му, т.е. страната е била запозната със същото. Искането за спиране на арбитражното производство поради преюдициалност на предявен пред СГС иск е направено в съответствие с правилника на Софийски арбитражен съд при Сдружение „МАПА“, като при постановяване на отказа по същото решаващият орган е изложил мотиви към определението си от 09.04.2024г. по арбитражното дело. Правилността на тази преценка не подлежи на контрол в настоящото производство. Доводите за процесуални нарушения поради допускане на преклудирани доказателствени искания на насрещната страна са също неоснователни. Арбитражното производство не се подчинява на предвидените в ГПК преклузии, като сроковете за събиране на доказателства имат инструктивен и дисциплиниращ страните характер – в този смисъл е Решение № 59 от 06. 10.2015г. по т.д. № 2/2015г. на ВКС, І т.о., което се споделя от настоящия състав. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая искането за експертиза на ищеца в арбитражното производство е направено след отказа на ответника от неговото искане за допускане на експертиза със същата задача и след като арбитражният съд е отложил решаването на този въпрос в зависимост от представянето на доказателства за сключването на договор за покупко-продажба на МПС. Поради това, твърдението за пропускане на срока за ангажиране на експертиза от ищцовото дружество не съответства на данните по арбитражното дело. В заключение следва да се приеме, че и по това основание не е налице предвиденият в чл. 47, ал.1, т. 6 ЗМТА фактически състав за отмяна на арбитражното решение. По така изложените съображения исковете следва да бъдът отхвърлени като неоснователни. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение