Решение № 11201 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11147/2012 г.

Решение № 11201 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11147/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Митов, в качеството му на управител на "Елда Лукс България" ЕООД, срещу решение № 4322 от 24.07.2012 г. по адм. дело № 8395 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001009062 от 27.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1238 от 22.07.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-гр. София, с който не е признат данъчен кредит в размер общо на 382 008.63 лв., като са определени и съответните лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София (сега с променено наименование - дирекция "ОДОП" - гр. София), оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Искра Гърбелова. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 2001009062 от 27.01.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1238 от 22.07.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Елда Лукс България" ЕООД по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 06.04.2010 г. до 30.06.2010 г., като с него на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС не дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 382 008.63 лв. и е начислена съответната лихва за забава по 11 броя фактури, издадени от "Роял спорт" ЕООД с предмет на доставките различни видове дрехи, както и по фактура, издадена от "Парагон Ем Джи" ЕООД с предмет на доставката часовници. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че по доставките, обективирани в издадените от посочените двама доставчици фактури, липсва най-важната предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя, а именно реалност на доставките. Според съда в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени доказателства относно произхода на стоките, начинът на предаването им и от кого са предадени, тяхното заприходяване при доставчиците и получателя, съхранението им, транспортирането им и др. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В касационната жалба са преповторени оплакванията, направени при административното и съдебното обжалване. По отношение на основния спор за реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Роял спорт" ЕООД и "Парагон Ем Джи" ЕООД обосновано съдът е приел, че ревизиращият орган правилно е отказал право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. Съдът, като е анализирал доказателствата, е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили доставките, посочени в издадените фактури. Правилен е изводът на съда, че по делото не са ангажирани доказателства относно заприходяване на стоки от рода на процесите в счетоводството на прекия доставчик и на жалбоподателя, както и за счетоводно отразяване на процесните доставки, липсват доказателства за транспорта на стоките, който е бил за сметка на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че при разглеждането на делото от административен съд - София град е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице по която е поставена задача да изследва документите относно начисляването на данъка като задължение към бюджета, плащането по фактурите, данните за наличността на стоките при доставчиците, както и за проверка при жалбоподателя относно последващата реализация на процесните стоки, но същата е заличена предвид процесуалното поведение на жалбоподателя, който въпреки многократното напомняне от страна на съда, не е заплатил депозит за вещо лице. С това си процесуално действие съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като делото не е останало неизяснено от фактическа страна. При наличието на единствено на договори и на приемо-предавателни протоколи, без те да са подкрепени с никакви доказателства относно наличието на стоката при доставчиците, нейното транспортиране и складиране при получателя, съответно и последващото й реализиране от жалбоподателя обосновано е прието, че е налице липса на доставки и правилно е било отказано право на данъчен кредит по тях. С оглед на изложеното, решението на административен съд - София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора по делото, разноски на ответната страна по касационната жалба за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение