Решение № 3536 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 976/2016 г.

Решение № 3536 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 976/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на К. Т. К. от гр. С., ул. "К. Честименски" № 8, против Решение № 2411 от 30.11.2015 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 997 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 261402697 от 10.09.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП-П., с който на жалбоподателката са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. общо в размер на 38 613,52 лв. и лихви в размер на 9 312,57 лв.; както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2011 г. с прилежащи лихви: ДОО-2376,85 лв. и лихви-834,65 лв.; ЗО-1725,53 лв. и лихви-448.00 лв.; ДЗПО-УПФ-928,46 лв. и лихви-326,05 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за недоказана реалност на договор за паричен заем на стойност 200 000 евро, получен от жалбоподателката от турско дружество с предмет на дейност търговия с благородни метали като оправдание на извършените от нея разходи по даване на паричен заем на лицето Н. Н. Необосновано съдът игнорирал доказаното обстоятелство на получаване на сумата; престоя на жалбоподателката в Р. Т. на датата на сключване на договора за заем, декларираните на внасянето на сумата в Р. Б. от нейна страна с валутна декларация от 16.05.2011 г. Неправилно първоинстанционният съд приел за официален документ писмото на турската данъчна администрация по повод извършена проверка по линия на СИДДО с РТурция на посочения като заемодател управител на турско дружество. Писмото не било придружено с годни доказателства относно обясненията на проверяваното лице, като било недопустимо да се възпроизвеждат устно дадени обяснения. В тази връзка, изобщо не била взета предвид представената и неоспорена нотариално-заверена декларация на представляващия турското дружество, потвърждаваща даването на заема. Без основание съдът приел, че сумата, предмет на заемния договор представлява укрит приход от трудова дейност, като при това са изцяло игнорирани без основание събраните гласни доказателства във връзка с даването на парите и връщането на заема. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Р. Стоянов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице и потвърди установените по реда на чл. 122 и сл. ДОПК задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за 2011 г., първоинстанционният съд е приел за доказани и обосновани констатациите на ревизиращите за наличие на укрити приходи от трудова дейност в размер на 200 000 евро. За да приеме това, съдът се е позовал основно на писмо на турската данъчна администрация от 12.11.2013 г. в резултат на проверка по линия на административното сътрудничество, предвидена в СИДДО между Р. Б. и Р. Т., съгласно което турското дружество, посочено като заемодател от жалбоподателката, не притежава никакъв документ относно даване в заем на посочената сума на ревизираното българско физическо лице, а също и че съгласно писмени и други обяснения на управляващия турското дружество то не е сключвало договор за заем, а управителят не познава жалбоподателката и не е имал бизнес отношения с нея. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд необосновано изобщо не е взел предвид, представената и приета в откритото съдебно заседание на 17.09.2015 г. писмена нотариално заверена декларация, с апостил, на Е. Ч., управител на посоченото като заемодател дружество, със съдържание обратно на установеното в описаното по-горе писмо на турската данъчна администрация. Законосъобразно е приетото от съда, че тази декларация представлява писмено свидетелско показание и като такава, сама по себе си, е недопустима и недостатъчна, за да се приеме, че изложеното в нея е вярно. Отделно от това, в първото по делото заседание съдът е дал указания по доказателствената тежест и е допуснал събирането на гласни доказателства, от което жалбоподателката впоследствие се е отказала. Единственият разпитан свидетел е съпруг на жалбоподателката и неговите показания за връщане на парите на заемодателя не се подкрепят от други доказателства по делото, макар че самият свидетел е дал показания, че за това връщане са съставяни разписки. Изискването на приложенията към писмото по линия на административното сътрудничество е безсмислено, щом в нотариално заверената декларация управителят на турското дружество потвърждава, че в онова производство е дал обратни на даваните в нотариалната декларация обяснения. В частта на определените задължителните осигурителни вноски, доколкото те са за 2011 г., разрешението на цитираното от представителя на Върховната административна прокуратура Тълкувателно решение на ВАС не важи за периода след 15.02.2011 г. При установена основа за облагане за този период по реда на чл. 122 и сл. ДОПК размерът на тези публични задължения е определен правилно. Разпоредбата на чл. 124а е специална по отношение на тези от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, поради което не е било необходимо доказването, че укритият доход е от трудова дейност. Поддържането на последното би довело до принципна неприложимост на специалната разпоредба във всички случаи, защото именно защото доходите са с неустановен произход облагането става по специалния ред. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1624,50 лв. за касационата инстанция на осн. чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение