Решение № 13191 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ), против решение 674 oт 16.05.2024 г., постановено по адм. д. 15/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Ямбол. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е оценил доказателствата по делото избирателно, както и не е уважил направените доказателствени искания. Иска отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Ж. В. Ж.,чрез процесуалния представител адв. Д. Ангелова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-280-6500/1331/12.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта на направения отказ за подпомагане по следните схеми: СЕПП (схема за единно плащане на площ), СПП (схема преразделително плащане), СПК (схема за обвързано подпомагане за протеинови култури), ЗДП (зелени директни плащания) и по схемите за подпомагане на зеленчуци /СЗ-П/п и /СЗ-КЛЧ/, заявени от Ж. В. Ж. със заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с УИН [номер] за кампания 2020 г. Оспореният административен акт е издаден след отменително решение 156/ 16.09.2022 г. по адм. д. 133/2022 г. на АС-Ямбол, оставено в сила с решение по адм. д. 10214/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, като преписката е върната за ново произнасяне по същото заявление за подпомагане за кампания 2020 г. В съдебното производство е направено доказателствено искане от административния орган с молба от 22.02.2024 г. за допускане на съдебна експертиза, с която вещото лице да отговори на конкретно поставени въпроси за направените проверки на заявените за подпомагане площи, за изясняване на конкретните имоти като номер и площи, за които е налице отказ, причината за отказа. С определение от 5.03.2024 г. съдът е е оставил без уважение искането на ДФЗ с вх. 439/22.02.2024 г. за допускане на съдебно-техническа експертиза, с която вещо лице да изясни спорни по делото факти, като развил съображения, че с друга експертиза, назначена по адм. дело 133/2022 г. по описа на АС Ямбол, вече е даден отговор на поставените от ответника въпроси с молбата от 22.02.2024 г. Посоченото дело е приложено, ведно с всички доказателства по него. С определение от 22.03.2024 г. съдът е поискал от министерството на земеделието, което е трето, неучастващо по делото лице, да предостави информация за кои от поземлените имоти на жалбоподателя няма регистрирани правни основания. Писмото е препратено по компетентност на ОбСЗ "Тунджа" и на 29.03.2024 г. по делото са представени писмени доказателства л.108-244 и л. 249 - л.260 за всички регистрирани имоти на Ж. В. Ж., като с молба от 26.04.2024 г. /л.271/, същият е заявил, че правното основание на всички заявени за подпомагане парцели в землищата на [населено място] и [населено място]. за кампания 2020 г. е едногодишен договор за наем. В представените обаче писмени доказателства има номерация на парцелите, която е различна от заявените. С постановеното съдебно решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата писмена форма, но при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото административният акт съдържа фактически основания за издаването му, които не съответстват на събраните по делото доказателства. Приел материална незаконосъобразност и неизяснена от административния орган фактическа обстановка. Обсъдена е експертизата по адм. д. 133/2022 г. по описа на АС-Ямбол и е възпроизведено съдържанието на представените от ОбСЗ писмени доказателства. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 172а, ал.2 от АПК, чл.12 и чл. 235, ал. 2 вр. с чл.144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Заключението, което дава съдебния експерт трябва да бъде включено по делото чрез неговото допущане/ чл.195 и чл.197 от ГПК вр. с чл.144 от АПК/ и следва да бъде събрано от съда, който решава спора по същество /чл. 200 от ГПК/, което става чрез изслушване и приемане на заключението. Дадено по друго дело заключение не може да бъде използвано, което е основен постулат на процеса. Съдът е отказал на издателя на акта доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с определение 337/05.03.2024 г., с което съществено е нарушил съдопроизводствените правила, защото е препятствал страната да докаже основанието за постановения отказ за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, предвид тежестта на доказване по чл. 170, ал.2 от АПК. Като резултат от това нарушение делото е останало непопълнено с доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Освен това съдът не е изложил релевантни за спора правни изводи, задължение по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Възпроизвеждането дословно на писмените доказателства по делото не означава, че съдът е изложил мотиви. Не става ясно кои факти съдът приема за доказани по делото, за да ги подведе под съответната материалноправна норма. Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила остава неизяснен въпроса дали за заявените за подпомагане площи е налице правно основание за ползване. Съществува разминаване между идентификаторите на заявените площи по заявлението за подпомагане, издаденото УП и данните, предоставени от ОЗС-Тунджа. Няма доказателства дали поземлените имоти са идентични, съответно за кои има или няма правно основание за ползване, което е от съществено значение за правилното решаване на спора. Липсата на мотиви в първоинстанционния съдебен акт и отказа за съдебна експертиза представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е касационно основание за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. При новото разглеждане на спора следва да се вземе предвид и следното: Издаденото УП изх. 02-280-6500/1331/12.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 съдържа частичен отказ за финансово подпомагане по причина липса на правно основание /л.8- 9/. Изрично е посочено, че заявените за подпомагане площи без правно основание за ползване са предоставени от МЗХГ, съгласно чл.41, ал.8 от ЗПЗП с писмо 10-725/ 2.11.2020 г. / вх. 01-0400/432#1 от 3.11.2020 г./. Това писмо не е приложено в кориците на делото с административната преписка и е следвало да бъде изискано. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото произнасяне съдът следва първо да установи всички относими факти, чрез допускане на съдебна експертиза като даде също и конкретни указания за попълване на административната преписка с цел установяване дали са заявени по схеми за директно подпомагане площи без правно основание за ползване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, по претенцията за разноски следва да се произнесе съдът, който разглежда спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т.1, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение