Решение № 1522 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2014 г.

Решение № 1522 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Силистра чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 45 от 26.06.2014 г. на административен съд Силистра по адм. дело № 76/2014 г. С него се отменя по жалба на Георги Иванов Суров от гр. Силистра решение № Р-23/16.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ Силистра, потвърждаващо разпореждане № 181-00-1220-4/19.03.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Силистра и разпореждане № 19/5.03.2014 г. в частта му за началната дата 26.12.2012 г. на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Делото е изпратено като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество - от коя начална дата следва да се изплаща отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и преценка приложението на чл. 114, ал. 2 КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Георги Иванов Суров не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Георги Иванов Суров срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Силистра. С него се потвърждава разпореждане № 181-001220-4/19.03.2014 г., разпореждащо възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 26.12.2012 г. до 10.07.2013 г. в размер на 2286.04 лева главница. Мотивите са, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Потвърдено е и разпореждане № 19/5.03.2014 г. с което на основание чл. 68, ал. 1,2 КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 26.12.2012 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението и разпорежданията тъй като със заявление от 7.02.2013 г. Суров е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по това заявление с разпореждане от 8.07.2013 г. му е било отказано отпускане на пенсия поради недостигане на осигурителен стаж. С ново заявление от 13.08.2013 г. той е поискал отпускане на лична пенсия по което с разпореждане № 19/5.03.2014 г. му определена такава, като счита неправилно от 26.12.2012 г. и като последица с определянето от тази дата с разпореждане № 181-00-1220-4/19.03.2014 г. е разпоредено възстановяване на отпуснатото обезщетение за безработица за периода 26.12.2012 г. до 10.07.2013 г. в размер на 2286.04. лева. Счита за начална дата на пенсията за осигурителен стаж и възраст датата на следващото заявление от 13.08.2013 г. когато е подал ново заявление и не била налице хипотезата на чл. 99 КСО както неправилно бил посъветван от длъжностното лице да впише в заявлението. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установена е материална незаконосъобразност на решението и разпорежданията с чл. 114, ал. 2 и чл. 54е КСО и нарушения на административно производствените правила във връзка с определяне на началната дата на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради което са неправилно отчетени правата на жалбоподателя, въпросът за които следва да бъде преценен отново съгласно указанията в мотивите. Така постановеното решение е неправилно. По делото е установено, че Георги Иванов Суров е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО към дата 26.12.2012 г. Установено е също така, че му е било отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 26.12.2012 г. до 10.07.2013 г. прекратено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е също така, че заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 07.02.2013 г. и по него е получен отказ с разпореждане от 8.07.2013 г. и по ново заявление от 13.08.2013 г. е постановено разпореждане № 19/5.03.2014 г. с което се отпуска исканата пенсия с начална дата 26.12.2012 г. и на основание чл. 99, ал. 3 КСО се отменя разпореждане РА-5171/8.07.2013 г. съдържащо отказа за отпускане на пенсията. Спорът е за началната дата на отпускане на пенсията по чл. 94 КСО, която начална дата е от значение и във връзка с възстановяване на сумите по отпуснато парично обезщетение тъй като съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 99, ал. 1 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да бъде изменено или отменено от органа който го е издал в изброените случай в т. 1 - 6 включително и по т. 5 когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й като в този случай се съобрази чл. 94 КСО. В настоящият случай са подадени две заявления едното с дата 7.02.2013 г. по което е постановен отказ и заявление от 13.08.2013 г. по което е постановено, че се отпуска пенсията, отменя се предходното разпореждане и се определя началната дата 26.12.2012 г. тъй като първото заявление е подадено в 6м срок по чл. 94, ал. 1 КСО. Подаденото ново заявление на 13.08.2013 г. не предопределя нова начална дата на пенсията по чл. 94 КСО тъй като въпросът с отпускането на пенсията е неправилно разрешен още при подаване на първото заявление поради което е и отменено разпореждането с което неправилно е било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След първоначалното разпореждане за отказ органът е приел, че има придобито право на пенсия и неправилно е отказано отпускането й, което е могъл да извърши и служебно без да има искане от жалбоподателя и поради това заявлението от 13.08.2013 г. няма правна стойност на заявлението по чл. 94 КСО както правилно е приел и органът в обжалваното решение. Наред с това със заявлението от 13.08.2013 г. е поискано ново произнасяне на основание чл. 99 КСО и са представени доказателства които административният орган е следвало да провери и съобрази с оглед тяхната относимост към преписката. Предвид изложеното след като се покриват периодите в които има отпуснато парично обезщетение за безработица и придобито право на пенсия за същия период правото на обезщетение за безработица подлежи на възстановяване съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО и нормата е императивна. Постановеното решение в друг смисъл е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото ответника по жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора разноски за двете инстанции в размер на 600 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение