Решение № 10406 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2012 г.

Решение № 10406 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12544/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Димитър Атанасов Вълчев, чрез процесуален представител, срещу решение № 9737 от 04.07.2012 г. по адм. дело № 12079/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-7901 от 29.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР - Хасково, категория "Г", считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочено е, че не е спазен срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, както и че не е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган в съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от ВАС фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Димитър Атанасов Вълчев е започнало със заповед № К-2677 от 17.03.2011 г., удължено със заповед № К-3985 от 26.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган, във връзка с постъпили предварителни данни - предложение с вх. № 6255 от 10.03.2011 г. от директора на ОД на МВР - Хасково. В обобщена справка с рег. № 11219 от 16.05.2011 г. и становище с рег. № 11384 от 17.05.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Димитър Атанасов Вълчев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че Димитър Атанасов Вълчев е получил подкуп - сумата от 200.00 лв., срещу обещанието, че ще помогне на Георги Маджаров във връзка с образувано и водено срещу него досъдебно производство, заради което наказаният е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предл. последно и т. 2 във вр. с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). От друга страна случаят е станал общоизвестен чрез публикации в медиите, с което е уронен престижа на институцията МВР, както и че са нарушени правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № К-7901 от 29.07.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Димитър Атанасов Вълчев. От представените по делото доказателства съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В процесното решение е посочено, че са доказани извършените нарушения по ЗМВР и разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), поради което е отхвърлил жалбата му против процесната заповед. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Доводът за издаване на обжалваната заповед след изтичане на преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е излаган също пред първоинстанционния съд, който е дал обоснован и съобразен с цитираните в решението норми от ЗМВР и ППЗМВР. Касационните доводи в тази насока не излагат нови обстоятелства и са поднесени по идентичен начин. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 223 от ППЗМВР изрично е посочено, че "Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя" (ал. 1), а "Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган" (ал. 2). Тоест, нарушението е открито, когато органът го е установил, вкл. и самоличността на извършителя, а това от своя страна става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, материалите от производството са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 29.07.2011 г., на която дата министърът е поставил резолюция "запознат" и е положил подпис. От тази най-ранна дата (29.07.2011 г.) до датата на издаване на обжалваната заповед, не е изтекъл преклузивния двумесечен срок, поради което заповедта се явява издадена в законоустановения срок. Неправилно касационният жалбоподател е възприел, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от 25.05.2011 г., когато дисциплинарната преписка "е получена от дисциплинарно наказващия орган". Видно от приложените по преписката документи директорът на ОД на МВР - Хасково е изпратил на 18.05.2011 г. становището и материалите от проведеното дисциплинарно производство, които са заведени с рег. № 13427 от 25.05.2011 г. в деловодството на САД "Човешки ресурси" МВР - София, а не са получени от министъра. На 15.07.2011 г. директорът на САД "Човешки ресурси" е предложил на министъра с докладна записка да бъдат събрани допълнителни доказателства, които са изискани изрично от Димитър Атанасов Вълчев в подадените от него писмени възражения. Министърът е одобрил докладната записка, която е изпратена на ОД на МВР - Хасково за изпълнение. На 26.07.2011 г. до САД "Човешки ресурси" са изпратени обяснения, сведения, протокол, докладна записка и кадрова справка на Димитър Атанасов Вълчев във връзка с указанията на министъра, който се е запознал с цялата преписка на 29.07.2011 г. По тази причина ВАС, пето отделение правилно е приел, че двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Необоснован и незаконосъобразен е и изводът на касатора, че е нарушена процедурата по издаване на заповедта, уредена в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието, дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. От данните по преписката е видно, че е представена покана за даване на писмени обяснения на Димитър Атанасов Вълчев, който е отказал да я подпише, което е удостоверено с подписите на трима свидетели на 10.06.2011 г. и има издаден протокол за това. На 13.06.2011 г. Димитър Атанасов Вълчев се е запознал с поканата и с възможността да даде писмени обяснения, което е сторил в писмен отговор до министъра на вътрешните работи от същата дата. Тези обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган и са възприети от него преди налагане на наказанието. По този начин са осъществени изискванията на закона - на привлечения към дисциплинарна отговорност е дадена възможност да изложи съображения във връзка с нарушението и да представи доказателства в своя защита. Предвид приемането на дадените писмени обяснения от служителя, както е в случая, и при липсата на кумулативно предвидено в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР задължение на органа за изслушването му, същото не съставлява порок на дисциплинарното производство. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви в административния акт, тъй като не е обсъдил извършените процесуално-следствени действия по воденото от наказания досъдебно производство срещу Маджаров. Административният орган е доказал извършването на дисциплинарното нарушение, както и вината на наказаното лице. Предмет на делото е законосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). В този смисъл без значение за правилността на акта са констатациите, направени в хода на разследването по образуваното наказателно производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че неотносимо към дисциплинарното производство е повдигнатото обвинение по чл. 302 от НК, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че извършеното от Димитър Атанасов Вълчев нарушение е предизвикало негативни реакции в медиите, с което виновно е нарушил т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от министъра в обжалваната негова заповед. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Напротив, извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. Предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът намира, че вменените нарушения на Димитър Атанасов Вълчев на служебната дисциплина, обосновават законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Димитър Атанасов Вълчев следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, петчленен състав, втора колегия