Решение № 8879 от 26.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрк. К. Райкова, срещу решение 528/21.02.2025 г., постановено по адм. д. 653/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена негова заповед 8121К-10964/15.07.2024 г. за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, издадена от министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.226, ал.1, т.3, чл. 227 и чл. 230, ал.2, т.1 ЗМВР, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР), е прекратено служебното правоотношение на Н. В. П. като стажант при Областна дирекция на МВР Русе, по здравословни причини при невъзможност на държавния служител да изпълнява възложената му работа и служебни задължения в МВР, по здравни противопоказания, установени с експертно решение 105/1 от 17.06.2024 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицински институт (МИ) на МВР. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че заповедта е издадена въз основа на задължителния характер на експертно решение 105/1 от 17.06.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР, като отмяната му в последствие не води автоматично до отмяна на оспорвания административен акт, без да се разгледат всички релевантни факти, особено при липса на доказателства, че не са спазени необходимите процедури. Моли обжалваното решение да се отмени и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответникът Н. В. П., чрез процесуален представител адв. И. Демерджиев, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед 8121К- 10964/15.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи К. Стоянов, с която на основание чл. 226, ал.1, т. 3, чл. 227 и чл. 230, ал. 2, т. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 7, ал, 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба 8121з - 311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, на Н. В. П. стажант при Областна дирекция на МВР Русе е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител, считано от датата на издаване на заповедта 15.07.2024 г. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона. След извършената проверка за законосъобразност съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59 АПК и съдържание за издаването му, но в противоречие с материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е направил извод, че без противоречие в съдебната практика и правната доктрина се приема, че конститутивното решение на съда, с което административният акт се отменя, има обратно действие (ex tunc). С влизане в сила на решение 21437/28.10.2024 г. по адм. дело 7304/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено експертно решение 105/1 от 17.06.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР, с обратна сила отпада и фактическото основание, на което е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Н. П.. Съдът е приел, че това води до противоречие на заповедта с материалния закон, доколкото липсва основната материалноправна предпоставка, водеща до прекратяване на служебното правоотношение на соченото основание - чл.226, ал.1, т.3 ЗМВР. Освен анализ на обстоятелствата свързани с преюдициалния спор пред АССГ, първоинстанционният съд е обсъдил и здравословното състояние на служителката, позовавайки се на писмените доказателства, приети по делото, като отбелязва че по делото липсват каквито и да било данни, че установеното през 2016 г. [заличен текст] при П. има хроничен характер и че същото се проявява и към настоящия момент, за да бъде определяно актуалното й [заличен текст]. Счел е, че посоченото състояние не е хронично, а се отнася до един ограничен и приключил период през 2016 г., като отключващ негов фактор са били сериозните проблеми на П. на тогавашното й работното място в качеството на главен счетоводител на Община Иваново (по анамнестични данни, върху Н. П. е въздействано чрез заплахи). Посочил е и, че в мотивите на самото експертно решение на ЦЕЛК изрично е отбелязано, че при П. към датата на освидетелстването не се установяват [заличен текст] . По изложените съображения, съдът е приел, че оспорената заповед представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, поради наличието на основанието по чл.146, т.4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови този резултат АССГ е събрал относимите за спора доказателства като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, подложил ги е на детайлен анализ и точно е установил фактите по делото. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Въз основа на представените доказателства съдът е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че след като решението на ЦЕЛК е отменено с обратна сила с решение на съда, то с обратна сила се счита за отпаднало и фактическото основание, на което е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Като фактическо основание за издаване на оспорваната заповед е посочено експертно решение 105/1 от 17.06.2024 г., издадено от ЦЕЛК при МИ на МВР. С влязло на 10.12.2024 г. в сила решение 21437/28.10.2024 г., постановено по преюдициалното адм. д. 7304/2024 г. по описа на Административен съд София град експертно решение 105/1 от 17.06.2024 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР било отменено. Тълкуването на разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 3 ЗМВР показва, че установяването на невъзможността на държавен служител да изпълнява задълженията си поради болест, довела до трайна неработоспособност, се базира на решение на ЦЕЛК. В същото време, ако решението на ЦЕЛК бъде отменено с влязло в сила съдебно решение, то това отменя и фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение, което е било основано именно на това решение. Следователно, в този случай, съдебното решение има обратна сила по отношение на фактическите обстоятелства, които са били основание за прекратяване на служебния договор. Този подход води до извода, че ако основанието за прекратяване на служебното правоотношение е основано на решение, което впоследствие е отменено с влязло в сила съдебно решение, то такова основание вече не съществува. Това означава, че прекратяването на служебното правоотношение е неправомерно, тъй като липсва материалноправната предпоставка, предвидена в чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касатора, че съдът не е разгледал дали има и други доказателства, които да подкрепят решението за прекратяване на служебното правоотношение. Този извод не може да бъде споделен по никакъв начин, доколкото страната в процеса е разполагала с всички предвидени от закона процесуални възможности и средства за защита, включително правото да представя относими писмени доказателства и да прави доказателствени искания. От приложената по делото преписка е видно, че съдът е обсъдил всички релевантни обстоятелства, инкорпорирани в писмените доказателства и административните актове, които оформят предмета на производството. Очевидно е също, че процесуалния представител на Министерството на вътрешните работи не е направил опит да ангажира съда с доказателствени искания, например чрез назначаване на съдебно - медицинска експертиза, която да установи факти и обстоятелства, свързани с актуалното здравословно състояние на служителката П.. А в същото време се излагат доводи, че подобни обстоятелства не са били обсъдени. Всички релевантни обстоятелства, които биха могли да повлияят на пригодността на служителката П., следва да са били взети предвид и съответно инкорпорирани както в експертното решение на ЦЕЛК към МВР, така и в обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение. Както експертната комисия, така и министърът, който не разполага с експертни познания в областта, не са провели необходимите изследвания по чл.7, ал.2 от Наредба 8121з-345/25.07.2014 г. относно медицинските изисквания за работа в МВР. Тези изследвания са важни за оценка на характера, протичането и прогноза на заболяването при преценката за годността на служителката за държавна служба съгласно ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че освен анализ на обстоятелствата свързани с преюдициалния спор пред АССГ, първоинстанционният съд е обсъдил и здравословното състояние на П., позовавайки се на писмените доказателства, приети по делото, като отбелязва че по делото липсват каквито и да било данни, че установеното през 2016 г. [заличен текст] при П. има хроничен характер и че същото се проявява и към настоящия момент, за да бъде определяно актуалното й [заличен текст]. Посочено е, че това състояние не е хронично, а се отнася до един ограничен и приключил период през 2016 г., като отключващ негов фактор са били сериозните проблеми на П. на тогавашното й работното място в качеството на главен счетоводител на Община Иваново (по анамнсетични данни, върху Н. П. е въздействано чрез заплахи). От друга страна, съдът се произнася и изследва законосъобразността на акта единствено въз основа на основанията, посочени в него, без да има право да ги разширява, допълва или изменя. Това означава, че съдът е ограничен в своята преценка и не може да извършва цялостен правен анализ на допълнителни критерии, които биха могли да обосноват прекратяване на служебното правоотношение. Такава ограниченост гарантира, че проверката е целенасочена и строго съобразена с посочените в акта основания, което е характерно за административното правораздаване и служи за защита на установения ред и правата на страните. Всички релевантни обстоятелства, които биха могли да повлияят на пригодността на служителката П., следва да са били взети предвид и съответно инкорпорирани както в експертното решение на ЦЕЛК към МВР, така и в обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение. Както експертната комисия, така и министърът, който не разполага с експертни познания в областта, не са провели необходимите изследвания по чл.7, ал.2 от Наредба 8121з-345/25.07.2014 г. относно медицинските изисквания за работа в МВР. Тези изследвания са важни за оценка на характера, протичането и прогноза на заболяването при преценката за годността на служителката за държавна служба съгласно ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Н. В. П. сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение