Решение № 14497 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6696/2012 г.
ВАСПетчленен състав20.11.2012 г.докладчик Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 12239/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Ивайло Александров Черкезов да заплати на Министерството на отбраната направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14497 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6696/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Ивайло Александров Черкезов от гр. Бургас, против решение от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 12239/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за необоснованост на оспореното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ивайло Александров Черкезов срещу заповед № КВ-356/20.07.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВС, във вр. с чл. 137, ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗОВС (ППЗОВС), за управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол - нарушение на т. 3 от МЗ № ОХ-680/05.11.2010 г., му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договора му за кадрова военна служба (КВС). Установено е било по делото, че жалбоподателя е бил кадрови военнослужещ, като на 25.06.2011 г. е управлявал личния си лек автомобил. Към 02,00 ч. в гр. Бургас е спрян за проверка от органите на КАТ. При изпробването му с Алкотест Дрегер, уредът е показал наличие на 1,73 промила алкохол в кръвта, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение № 837254 (л. 19). Изготвената химическа експертиза на пробата от кръвта му, взета в 02,50 ч. същия ден е показала наличие на 1,07 промила алкохол. Представена е МЗ № ОХ-680/05.11.2010 г., с която министърът е забранил на военнослужещите управлението на МПС след употреба на алкохол в работно и извънработно време. Разпоредил е, при установяване на такова, на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВС. На 27.06.2011 г. Черкезов е дал писмени обяснения. Със заповед № 206/28.06.2011 г. на командир в. ф. 22480 е било разпоредено извършването на служебна проверка. Комисията, назначена за целта е изготвила протокол от такава, рег. № 4705/30.06.2011 г. Командирът в. ф. 22480, в присъствието на председателят на комисията, извършила служебната проверка, на 30.06.2011 г. е провел беседа с военнослужещия, по време на която последният е запознат с резултатите от проверката, а провелия беседата - с писмените му обяснения. Същият ден командирът на в. ф. 32890 е изготвил становище рег. № 4705/30.06.2011 г. и е предложил на Черкезов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласие с предложението е изразил и командирът на военноморските сили. Командирът на в. ф. 32890 е изготвил и предложение рег. № 4750/01.07.2011 г. за дисциплинарното наказание на жалбоподателя с уволнение. Командирът на военноморските сили е изразил съгласието си и с това предложение. На 01.07.2011 г. командирът на в. ф. 32890 е провел беседа с Черкезов, на която го е запознал с неговото предложение. Изготвен е протокол рег. № 4891/04.07.2011 г. Доказателствата във връзка с извършеното от Черкезов са изпратени на директорът на Дирекция "Управление на човешките ресурси" с писмо рег. № 3393/06.07.2011 г. Началникът на отбраната е изготвил и внесъл до министъра докладна записка рег. № 30-06-159/19.07.2011 г., с която е предложил издаването на заповед, с която се наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Черкезов и се прекрати договора му за КВС. Издадена е и обжалваната заповед. При така установеното от фактическа страна, тричленният състав е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на същия. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В касационната жалба се прави оплакване за наличие на противоречие между фактически и правни основания за издаването на заповедта. Това оплакване е обсъдено от първоинстанционния съд, който е приел същото за неоснователно, излагайки мотиви че в случая, предвид законодателната промяна, е променена номерацията на алинеите в чл. 137 от ППЗОВС, без същевременно да има промяна на правомощията на министъра за налагане на дисциплинарни наказания на военнослужещите. Касационната инстанция споделя правните изводи в мотивите на решението на тричленния състав, че ако в акта да не е посочено това основание - чл. 137, ал. 9 от ППЗОВС въобще, този факт няма да промени извършването на дисциплинарното нарушение от Черкезов и наложеното при упражняване на законово предвидена компетентност от министъра. Посочването на погрешна норма, обосноваваща компетентността на органа - издател безспорно е нарушение на административнопроизводствените правила, но то не е съществено. Извършеното виновно неизпълнение на служебните задължения от военнослужещия безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 241 от ЗОВС. Обосновано е приет за неоснователен и доводът, че нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВС може да бъде запълнена с допълнително съдържание само по нормативен ред, предвид наличието на ал. 1 от същия текст. Съдържанието на същата норма се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с предварителната преценка на министъра, изразена в негова заповед № ОХ-680/2010 г. Като общоорганизационна заповед, съдържанието на последната задължително се свежда до знанието на всички кадрови военнослужещи. Неоснователно е твърдението, че с МЗ № ОХ-680/10 г. неоснователно и незаконосъобразно е въведено едно ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение. След като дисциплинарните нарушения не са изчерпателно изброени в посочената правна норма, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на "уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВС, с ал. 2 законодателят е дал възможност за на административния орган да прецени особеностите на всяко едно друго нарушение, като дисциплинарнонащият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед. Следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на материалния закон, както и необоснованост, тъй като изводите на съда съответстват на чл. 245, ал. 2 от ЗОВС и чл. 140 от ППЗОВС и се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, включително и от обясненията на самия военнослужещ. Точен е доводът на съда, че с оглед изричната разпоредба на чл. 245, ал. 2 от ЗОВС тежестта на нарушението е прерогатив на дисциплинарно наказващия орган, като в случая с управлението на МПС след употреба на алкохол министърът е направил предварителната си преценка с неговата заповед № ОХ-680/2010 г., с оглед изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оглед предвидената в последната разпоредба изрична законова забрана за водачите на МПС, която само е преповторена в т. 3 на заповедта на министъра, няма как военнослужещият да твърди, че не е запознат със забраната. Още по-малко заповедта, която преповтаря закона няма как да бъде нищожна на твърдяното в касационната жалба основание. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав