Решение № 12161 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2013 г.

Решение № 12161 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП"- гр. Велико Търново срещу Решение от 05.03.2013 г., постановено по адм. д. № 912/2012 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 151103635/23.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 476/31.08.2012 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на погасителната давност, тъй като с изтичането на законоустановения 5 - годишен срок давностен срок не се погасява самото субективно право, а само възможността на кредитора да го реализира принудително. Навежда довода, че сам по себе си фактът на изтичане на този срок не би могъл да обоснове извод за незаконосъобразност на РА, тъй като към момента на издаването му не е релевирано възражение за погасителна давност. Твърди, че към датата на образуване на ревизионното производство срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл по отношение на осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и вноските за ЗО. Сочи, че определящо за преценката досежно превишението на разходите над приходите не е съпоставянето им на годишна база, а установеното месечно несъответствие в рамките на съответния данъчен период. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Ответникът по касационната жалба - Владимир Цветанов Христов от гр. Червен бряг не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 151103635/23.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 476/31.08.2012 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, с който по реда на чл. 122 от ДОПК за Владимир Цветанов Христов са определени допълнителни задължения общо в размер на 2 855.23 лв., както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 103.00 лв. и лихви 77.30 лв., ЗОВ като самоосигуряващо се лице за 2005 г. - вноски за ДОО - 878.06 лв. и лихви 1 319.43 лв., авансови вноски за ДЗПО - 79.20 лв. и лихви авансови вноски 122.13 лв., годишна вноска по ДЗПО - 22.11 лв. и лихви годишни вноски 30.10 лв., както и ЗО - 123.43 лв. и лихви за здравни осигуровки 100.47 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Този краен правен извод е изведен при следната фактическа установеност: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след като органът по приходите е приел, че са налице оснаванията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Констатирал е, че месечната съпоставката на получените доходи и осъществени разходи на ревизираното лице установява превишение на последните в размер общо на 3 377.16 лева. Паричният поток е формиран въз основа на потребителските разходи по статистически данни в размер на 1 671 лв. годишно или 4.58 лева дневно, платени суми по фактури за брашно, компютърна конфигурация, интерфейсен кабел и хартия (съответно на стойност 243.07 лева, 675.60 лева и 9.18 лева по всяка от трите фактури за тези стоки), ведно с приходи и разходи, представляващи теглени и внасяни суми по валутната разплащателна сметка на лицето в "Сосиете Женерал Банк". След като е редуцирал вноските, които лицето е следвало да направи за своя сметка по реда на ЗЗО и КСО, органът по приходите е определил по реда на чл. 123 от ДОПК данъчна основа в размер на 2 195.16 лева, върху която е начислил данък по чл. 35 от ЗДОФЛ, задължителни осигурителни и здравни вноски. След като е обсъдил дата на издаване на процесната ЗВР - 30.12.2011 г. и датата на предприемане на действия по връчването й - 10.01.2012 г., съдът е приел, че всички установени с РА задължения са погасени по давност. Преценил е, че срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за данъчното задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е започнал да тече от 01.01.2007 г. и изтекъл на 01.01.2012 г., а за осигурителните и здравните вноски началният му момент е 01.01.2006 г., а крайният - 01.01.2011 г. Посочил, че изключение е налице само за м. декември 2005 г., досежно който падежът на задълженията за осигурителните и здравните вноски е до 10.01.2006 г., поради което давността само за тях е започнала да тече на 01.01.2007 г. и изтекла на 01.01.2012 г. Тъй като тази дата предхожда датата на образуване на ревизионното производство - 10.01.2012 г., то съдът е приел, че установените с РА публични вземания са погасени по давност. Отделно от горното решаващият състав е достигнал до извода, че в частта за осигурителните вноски за ДДО и ДЗПО, вноските за ЗО, както и лихвите за тях за периода от 01.01.2005 г. до 30.11.2005 г. РА е издаден в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съдът е обсъдил също и релевантните параметри на формирания паричен поток, въз основа на което е достигнал до заключението, че облагаемата основа е неправилно определена. Посочил, че месечната съпоставка на приходите и разходите е ирелевантна за подоходното облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), при което следващият се данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база приходите и разходите за целия период на финансовата година. Така, общата стойност на приходите на ревизираното лице, представляващи изтеглени средства от разплащателната му валутна сметка за 2005 г., възлиза на 7 989.44 лева, а разходите за внесени по тази сметка суми на годишна база възлизат на 7 590.46 лв. Приел е, че към тях следва се прибавят плащанията по три фактури за закупени стоки на обща стойност 927.85 лева, сумата от 1338 лв., представляваща средния размер на разходите за лицето по статистически данни и 79.20 лв. внесени вноски за ЗО. При тези параметри, съдът е определил, че недостигът на средства възлиза на сумата от 1 946.07 лева., която следва да се редуцира с дължимите от лицето ЗОВ общо в размер на 681.12 лева. В резултат, крайното салдо възлиза на сумата от 1 264.95 лв., която е необлагаема по ЗОДФЛ (отм.) и не превишава явно съществено размера на приходите на лицето по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани логически издържани фактически и правни изводи. Спрямо материалноправният институт на погасителната давност са приложими разпоредбите, действащи към момента на възникване на спорните публични задължения, като началният момент на 5 - годишния погасителен давностен срок е уреден идентично както в нормата на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), така и в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК - първи януари на година, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. По аргумент от чл. 54 вр. чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) този срок за данъчното задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е започнал да тече от 01.01.2007 г. и е изтекъл на 01.01.2012 г., поради което правилен е изводът на съда, че публичните задължения, установени с РА, са погасени по давност. Обосновано и в съответствие с трайната практика на ВАС решаващият състав е определил датата на започване на ревизионното производство, с настъпването на която давността не е спряла или прекъснала, тъй като е изтекла на 01.01.2012 г. Ирелевантни са доводите на касатора относно липсата на възражение от страна на ревизираното лице в хода на ревизионното производство и осъществения административен контрол, тъй като релевирането му не е обвързано с преклузивен срок и същото може да се заяви до приключване на устните състезания пред касационната инстанция. Неоснователни са и аргументите на Директора на Дирекция "ОДОП" досежно корелацията между изтеклата пагосителна давност и постановената отмяна на оспорения РА. Поддържаната от касатора теза е в противоречие с разпоредбите на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), респ. - чл. 168, т. 3 от ДОПК, които изрично сочат погасяването по давност като един от способите за погасяване на публичното вземане. Приложението на визираните норми не се дерогира от разпоредбите на чл. 143 от ДПК (отм.), респ. - чл. 174 от ДОПК, които регламентират единствено хипотезата на доброволно плащане след изтичането на давностния срок и следващите от това правни последици. В случая, липсва плащане и е упражнено погасителното право на длъжника, поради което изтеклата погасителна давност правилно е съобразена от съда, а установяването на този юридически факт законосъобразно е обусловило отмяната на РА. От неговия декларативен характер не следва извод за обратното, тъй като с РА не се установяват самоцелно дължимите публични задължения, а се констатират изпълняеми права в качеството си на изпълнително основание за започване на принудително изпълнение. Дори и да се приеме застъпваната в гражданско правната доктрина теза, че в резултат на погасителната давност се погасява само правото на принудително изпълнение, то установяването на този погасителен ефект в хода на съдебния контрол върху обжалвания РА обуславя заключението, че същият не удостоверява изпълняеми права, поради което с настъпването на неговият стабилитет не би се проявило типичното му, законоустановено правно действие. Настоящият състав не споделя тезата на жалбоподателя относно неправилното приложение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК досежно осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО и вноски за ЗОО. Както бе посочено, при преценка на коментирания преклузивен срок, определящ е моментът на образуване на ревизионното производство - 10.01.2012 г., а към тази дата вече са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е следвало да бъде подадена декларацията. Правилни и съобразени с практиката на Върховния адмиистративен съд са и мотивите на решаващия състав относно начина на определяне на сладващия се данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база приходите и разходите за целия период на финансовата година. Изложените в тази връзка доводи на съда напълно се споделят от настоящия състав, поради което е безпредметно да бъдат преповтаряни. Като е приел, че оспореният РА е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и е отменил същия, административният съд е постановил правилно решение. То не страда от релевираните касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение