Решение № 188 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г.

Решение № 188 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 251 ГПК и чл. 248 ГПК. Образувано е по молби: вх. № 6433/33/15.07.2009 г. и вх. № 6690/23.07.2009 г. на М. В. Т. и по вх. № 7033/06.08.2009 г. и вх. № 7032/06.08.2009 г. на К. А. Т. и Л. Ц. Т. В молба вх. № 6433/2009 г. М. Т. е направила искане за допълване на решение № 412/7.07.2009 г., на ВКС, II г.о., постановено по настоящото дело като бъде определено, че режимът не се прилага във време, в което родителят, упражняващ родителските права, е в платен годишен отпуск. С последваща молба вх. № 6690/2009 г. М. Т. е направила искане за тълкуване на същото решение относно обстоятелството, дали се прилага определеният режим на контакти с ищците по време на платения и годишен отпуск. С оглед така формулираните искания и изложените доводи, следва да се приеме, че съдът е сезиран и следва да се произнесе по искане за тълкуване на решението поради неяснота, дали определеният режим е приложим и през времето на годишния платен отпуск на родителя, упражняващ родителските права върху непълнолетното дете. С молба вх. № 7033/06.08.2009 г. К. А. Т. и Л. Ц. Т. са отправили искане за тълкуване на решението в смисъл, че то променя окончателно решение на друг състав на ВКС, постановено по отношение на режима на лични отношения между Л детето К., както и по отношение на приетото в решението по настоящото дело, че "режимът засяга равнопоставено и двамата родители" като същевременно се отнемат часове от определеното за бащата време на контакт. Според молителите следва да се даде тълкуване дали ищците трябва да взимат детето, или пък то да бъде завеждано при тях, както са поискали - от майката или бащата. В молба вх. № 7032/06.08.2009 г. на К. А. Т. и Л. Ц. Т. се прави искане за произнасяне по отношение на разноските. Преписи от цитираните молби за допълване и тълкуване на съдебното решение, както и за изменението му в частта за разноските, са изпратени на съответната насрещна страна по реда на чл. 248, ал. 2, чл. 250 и чл. 251 ГПК. Л. Ц. Т. оспорва молбата за допълване на решението, подадена от М. Т. в писмено становище от 09.10.2009 г. К. А. Т. и Ц. И. Т., чрез пълномощника си а. Г, оспорват молбата на М. Т. за допълване на съдебното решение в писмено становище от 07.10.2009 г. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното: С решение № 412/7.07.2009 г., постановено по настоящото дело е определен на основание чл. 70, ал. 2 СК (1985 г.) режим на лични контакти на ищците К. А. Т. и Ц. И. Т. с техния внук К. Л. Т., роден на 18.04.1995 г. от майка М. В. Т. и баща Л. Ц. Т. както следва: ищците да виждат и взимат детето К. от родителя, който има определен режим на лични отношения с него към съответния момент - всяка първа и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа. По молбата на М. Т. Съдът намира искането за тълкуване за основателно. Това е така, защото е налице нужда от тълкуване на решението във връзка с изпълнението му като негова правна последица. Определеният режим на лични контакти между непълнолетното дете и ищците - негови баба и дядо, не следва да се прилага през времето на платения годишен отпуск на майката, както и през определения по съдебен ред за контакт с бащата съответен брой дни без прекъсване от лятната учебна ваканция. Това е така, защото режимът на лични отношения с бабата и дядото следва да е извън времето през лятото, определено за родителите в рамките на техния годишен отпуск и възможност за организиране на почивки и пътувания извън София. Тълкуването следва да се прилага по един и същи начин спрямо режима на контакти през този период от годината и за двамата родители. По молбите на К. Т. и Л. Т. Молбата за тълкуване на решението по поставените въпроси е неоснователна. Тълкуването е приложимо към неясните решения, тъй като касае правните им последици. То трябва да изхожда от мотивите, а не от нова преценка на данните по делото или пък на нови факти. Поставените въпроси се отнасят до приетото от настоящата инстанция по основателността на иска и съображенията на съда да постанови конкретния режим по чл. 70, ал. 2 СК (1985 г.) като ефикасен с оглед данните по делото и интересите на детето. Ето защо и в настоящото производство не могат да се обсъждат доводите на молителите за "отнемане от бащата на три часа", за недостатъчност на определеното за контакт време, както и за постановения начин на вземане на детето. Неотносими към производството по тълкуване са и съображенията, свързани с друго съдебно решение, постановено по иск за определяне режим на лични контакти между бащата Л. Т. и непълнолетното дете, доколкото ясно в решението по настоящото дело е посочено, че ищците могат да виждат и взимат детето К. от родителя, който има определен режим на лични отношения с него към съответния момент - всяка първа и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа. Молбата по отношение на разноските също е неоснователна. Следва да се има предвид, че искането на ответника по иска Л. Т. за осъждане на другия ответник да му заплати направените по делото разноски в настоящото производство е неоснователно, тъй като независимо от изхода на делото, този молител има качеството на ответник и на него по начало не му се дължат разноски от другия ответник, а евентуално само от ищците с оглед изхода на делото. К. Т. не е посочила в молбата размер на претендираните разноски. От данните по делото е видно, че ищците са направили общо разноски, включващи заплатените такси по завеждане на иска и за касационното обжалване в размер на 75 лева. Разноските, направени и заявени от ответницата по иска са общо 125 лева. Предвид характера на производството и с оглед това, че с решението е постановен подходящ според съда, различен от заявения режим по чл. 70, ал. 2 СК (1985 г.), разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Ето защо и искането на К. Т. е неоснователно. В частта, с която се отхвърля искането на Л. Т. и К. Т. по чл. 248 ГПК настоящият съдебен акт има характер на определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.