Решение № 4635 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2013 г.
ВАСV отделение03.04.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3269 от 16.05.2013 г. по адм. дело № 2269/2013 г. на Административен съд София-град и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стефан Драгиев Марков против заповед № 851/8.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници". ОСЪЖДА Стефан Драгиев Марков от гр. София да заплати на Агенция "Митници", гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 47 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4635 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 3269 от 16.05.2013 г. по адм. дело № 2269/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 851/8.02.2012 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Стефан Драгиев Марков е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта на директора на агенцията да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Заключенията на първоинстанционния съдебен състав, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Изводът на съдебния състав за отсъствие на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и за незаконосъобразност на издадената на това основание заповед обаче, е направен в противоречие със закона. По делото е установено, че Стефан Марков е възстановен на длъжност "главен инспектор" в митница Столична (заповед № 3067/27.06.2011 г.) след отмяната на предходна заповед за уволнение с влязло в сила съдебно решение (решение № 8084/8.06.2011 г. по адм. дело № 10356/2010 г. на Върховния административен съд). Със заповед № 6956/19.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" на служителя е определено място на работа митническо бюро "София - Изток" в митница Столична, където същият заема една от общо 3 бройки за длъжността "главен инспектор", при обща численост 21 щатни бройки, съгласно длъжностното разписание от 22.12.2011 г. и поименното разписание от същата дата. Общо бройките за длъжността "главен инспектор" в митница Столична са 36, а общата численост на персонала в митницата е 518 щатни бройки. Със заповед № ЗАМ-70/6.02.2012 г. директорът на Агенция "Митници" извършва длъжностни промени в числеността на персонала на митница Столична, като, считано от 10.02.2012 г. намалява числеността на служителите. Въз основа на заповедта с длъжностното разписание, в сила от 10.02.2012 г., общата численост на персонала в Митница Столична е намалена на 477 служители, като броят на главните инспектори в цялата митница е намален на 27 щатни бройки. В митническо бюро "София - Изток" с новоутвърденото длъжностно разписание са предвидени общо 20 служители, като една от трите бройки за длъжността "главен инспектор" е премахната. По тези причини със заповед № 851/8.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" служебното правоотношение на Марков е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителя длъжност, считано от 10.02.2012 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за отмяна на последната заповед е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание са закрити 9 от общо 36 щатни бройки за длъжността "главен инспектор" в Митница Столична, а в митническо бюро "София - Изток" бройките за тази длъжност са намалени с една, т.е. една бройка е премахната. Следователно предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са осъществени - длъжността, заемана от служителя не е премахната като система от функции, задължения и изисквания в рамките на регионалната митница и митническото бюро, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Налице е реално съкращение по смисъла на закона, което предпоставя и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение със служителя. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, която се съкращава, преценката за това кои ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени е предоставена изцяло на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо като приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени и отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт в противоречие с материалния закон. Изводите на съдебния състав, че реално съкращение не е извършено, тъй като са увеличени бройките в митница Аерогара София, митница Свиленград или в митница Бургас не могат да бъдат споделени. Тези митници са отделни митнически структури, различни от митница Столична (чл. 6 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.), поради което предприетите в тях длъжностни промени не са свързани с промените на длъжностите в останалите структурни звена и конкретно с тези в митница Столична. Още повече, че за органа по назначаването няма нормативно установено задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща длъжност. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 851/8.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Същата е издадена от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 108 от ЗДСл, тъй като съдържа посочване на правното и фактическо основание, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като приема обратното съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт в противоречие с материалния закон. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Изводите на съдебния състав за незаконосъобразност на оспорената заповед не се подкрепят от събраните доказателства. В противоречие с представените по делото длъжностно и поименно разписание от 14.09.2011 г. и утвърденото, считано от 12.12.2011 г. ново длъжностно разписание и останалите писмени доказателства, които установяват намаление на бройките за длъжността "главен инспектор" в митница Столична и намаляването на бройките за тази длъжност в митническо бюро "София-Изток", съдът приема, че реално съкращение на заеманата от Марков длъжност "главен инспектор" в митническо бюро "София-Изток" не е извършено. Представените доказателства за увеличаване на бройките за тази длъжност в състава на митница Аерогара София, митница Бургас и митница Свиленград са без значение за настоящия спор, поради което съобразяването с тях също води до необоснованост на крайните изводи на съда за отмяна на административния акт. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Марков да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното искане ответникът по касационната жалба следва да заплати на Агенция "Митници" сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумата е съобразена с минималния размер, предвиден в чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по административни дела без материален интерес, както и с обстоятелството, че юрисконсултът е в служебно или в трудово правоотношение с юридическото лице и получава съответно възнаграждение, а осъществяването на процесуално представителства е част от служебните му задължения. Поради това, както и поради факта, че липсват данни за разноски в по-голям размер от минималния (в представения списък е посочена сумата 900.00 лв., но не са представени доказателства за действително заплатени разходи в този размер) на Агенция "Митници" следва да бъде присъдената посочената по-горе сума. Липсата на възражение от другата страна в случая не е пречка за определяне на юрисконсултско възнаграждение съобразно минималния нормативно установен размер с оглед текста на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която визира само адвокатските възнаграждения. Това следва и от спецификата на отговорността за разноски в този случай (възнаграждението не се присъжда на юрисконсулта, а на юридическото лице, в чийто състав е органът, издал административния акт), както и от факта, че осъществената от юрисконсулта правна защита се осъществява по силата на служебно (трудово) правоотношение, за което му се дължи възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2