Решение № 19 от 3.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2622/2015 г.
ВКСII търговско отделение03.02.2016 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма]-гр. София и Т. Д. Т. [ЕГН ] срещу [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 10.08.2015 г. по арб. дело № 404/2014 г. по описа на АС при БТПП ОСЪЖДА [фирма]-гр. София и Т. Д. Т. ЕГН: **********да заплатят на И. "ЕАД-гр. София сумата от 999 лева-разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 19 от 3.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2622/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от [фирма]-гр. София и Т. Д. Т. [ЕГН ] срещу " [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 10.08.2015 г. по арб. дело № 404/2014 г. по описа на АС при БТПП. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищците по настоящото дело, че същите като ответници в арбитражното производство по иска на [фирма] не са били надлежно призовани за проведеното открито заседание по арбитражното дело-основание за отмяна на постановеното в това производство решение, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищците по настоящото дело са осъдени да заплатят на [фирма] солидарно съответните суми на основание договор за финансов лизинг на транспортно средство № 7255Е/10.05.2013, както и арбитражните разноски. По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за установено следното: Ищците се позовават на това, че същите като ответници в арбитражното производство по иска на [фирма] не са били надлежно призовани за проведеното открито заседание по арбитражното дело, поради което и не им осигурена възможност за участие в производството. Твърдят, че като се е задоволил да изпрати призовките с препоръчано писмо с обратна разписка на адресите на двамата ответници, на които адреси вече са им били редовно връчени преписи от ИМ с приложенията и след връщането им втория път като непотърсени от тяхна страна, арбитражният орган е следвало да уведоми ответника Т. Т. в лично качество и като управител на ответното търговско дружество по мобилния му телефон, чийто номер е бил посочен от последния в обратната разписка при изпращане на отговор на ИМ. Според ищците пропускът на арбитражния орган да призове страните по телефона е нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, която разпоредба изисква преди това старателно издирване на страната, за да се приеме опита за връчване за редовно връчване. Тези оплаквания на ищците-ответници в арб. производство са неоснователни. Същите са редовно уведомени за образуваното арбитражно производство и им е бил връчен на 13.11.2014 г. препис от ИМ и приложенията-факт, който се удостоверява от копието за получател на пратката от [фирма] / л. 90 / от арб. преписка и от съдържанието на молбата на Т. Т. до АС при БТПП/л. 91/ от същата и който не се и оспорва от страна на последния в лично качество и като управител на [фирма]. На същия адрес, на който е била връчена горната пратка, съдържаща копие от ИМ с приложенията са били изпращани и призовките за съответните открити заседания по разглеждане на делото пред АС, но същите са връщани с отбелязване, че не са били потърсени. Именно тази хипотеза е уредена в разпоредбите на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП като последиците от нея се приравняват на получаване на съобщението изпратено по пощата от страна на страната по арб. дело-адресат на последното. Липсва каквато и да е нормативна основа съдържаща допълнително изискването в този случай страната да се уведомява и по телефона. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Ищците следва да заплатят на ответника сумата от 999 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи платено в брой договорено адв. възнаграждение, според приложените пълномощно, договор за процесуално представителство в настоящото производство и копие от платежно нареждане за извършено по банков път плащане. Водим от горното, ВКС, II т. о.
Цитирани разпоредби
1- чл. 48, ал. 1 ЗМТА