Решение № 10581 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 379/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу решение 2179/30.11.2023 г., постановено по адм. дело 1889/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-201/19.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01378688/14.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, с които на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Наведените възражения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата на ответното дружество да бъде отхвърлена, а административният акт потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски. Ответникът Поли Х ООД (понастоящем ЕООД), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане разноски за платено адв. възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Фактически установеното се приема от страните и съдът го възпроизвежда правилно в оспорваното съдебно решение. По доказателствата страните нямат противоречиви становища. Първоинстанционният съд излага в мотивната част на решението си проследената хронология на фактите и подробното им обсъждане. Няма спор, че М. П. е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на малко дете, като за тези социални рискове е осигурявана от търговско дружество, на което към сочения период в обжалвания административен акт е била собственик на капитала, управител и представляващ. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e решение 2153-15-201/19.07.2023 г., на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01378688/14.06.2023 г.. на Контролен орган на ТП на НОИ Пловдив, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, с които дружеството-осигурител Поли Х ООД е задължено да коригира подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО за самоосигуряващото се лице М. П. за периода м.09.2022 г. до м.04.2023 г. Административният акт е мотивиран с обстоятелството, че самоосигуряващото се лице М. П. като управител и представляващ Поли Х" ЕООД е упражнявало трудова дейност като управител на това търговско дружество, по късно преобразувано в ООД за процесния период, поради което не е имало право да получава парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 КСО. Изводите за това са, от отсъствието на вписано обстоятелство, относно управлението и представителството на едноличното търговско дружество. Приета е порочната практика да се прилага неправилно закона, затова, че при възникнало събитие, за което има осигуряване като социален риск в случая, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, за да се ползват средства от ДОО, правоимащата на тези обезщетения, ако е самоосигуряващо се лице търговец, в еднолична форма на представляваното дружество може да получава средства от ДОО, ако се освободи и няма представителни и управленски правомощия. Първостепенният съд е установил, обсъдил и анализирал относими доказателства по отношение на ответника по касационната жалба М. П.: регистрирана в ТД на НАП Пловдив, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице от 09.07.2018 г., като собственик на Поли Х ЕООД Пловдив; осигурителят Поли Х ЕООД е представил в ТП на НОИ Пловдив необходимите декларации и болнични листове за обезщетение по чл. 50 и чл. 51 от КСО; към датата на настъпване на риска, съответно на 14.09.2022 г. М. П. е осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО при осигурителя Поли Х ЕООД и отговаря на условията на чл.48а ал.1 от КСО. Безспорно е установено, че за целия период на временната неработоспособност през който г-жа П. е получавала обезщетение не е упражнявала трудова дейност, нито като управител нито като работник в търговското дружество. По делото е безспорно установено, че М. П. не е получавала каквото и да е възнаграждение в процесния период. Няма нормативно задължение за лице, което е собственик на капитала на еднолично търговско дружество, той и управител и представляващ, по време на временна нетрудоспособност за която получава обезщетение като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, и отговарящо на изискванията по чл. 48 от КСО да променя управлението и представителството за да се изпълни фикцията на административния орган, че отсъствието на промени в регистърния статус на търговеца, налага да се приеме, че през относимия период той получава възнаграждение и упражнява трудова дейност. Аргументирано в обжалваното решение е прието, че в КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. На първо място, административният съд е посочил липсата на законово задължение за такива действия от страна на управителя на търговското дружество и на следващо, че правните действия на касационният жалбоподател не са обосновани от упражнявана трудова дейност от М. П. и в качеството й на управител на ответното търговско дружество. Обратно на безспорното, че последната в пълен обем се ползва от получаването на обезщетение за социалните рискове, за които е била осигурена, касационен жалбоподател приема, че следва да се коригират подадени данни от декларацията по чл. 5, ал. 4 от КСО. Издадените в тази връзка задължителни предписания са незаконосъобразни, а с потвърждаването им административният орган е издал и незаконосъобразно решение, което правилно и законосъобразно е отменено от административния съд. (В този смисъл са Решение 8264/05.07.2016 г. по адм. дело 3631/2016 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8045/27.06.2024 г. по адм. дело 291/2024 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8933 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 4097/2024 г., VI отд.). С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съпоставяйки безспорните и доказани факти, ценени като приети от съда доказателства към релевантната правна уредба, по делото не се установява да е нарушена цитираната правна норма. Във връзка с изложеното, неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е уважил подадената жалба като основателна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането н процесуалният представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в това съдебно производство. Приложен е платежен документ за платена сума в размер на 500 лева за адв. възнаграждение, както и списък на извършени разноски по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК Национален осигурителен институт следва да възстанови на ответника разходите, платени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, състав на Върховен административен съд, Шесто отделение