Решение № 2039 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2017 г.

Решение № 2039 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Х. В. против решение № 638 от 18.07.2017 г., постановено по адм. д. № 500/2017 г. по описа на Административен съд С. - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на О. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на Р. Х. В. против отказ за издаване на виза по чл. 140 ЗУТ за обект навес и плътна ограда в УПИ III, кв. 14 по регулационния план на с. М. Ц. № В-52/02.05.2017 г. на главния архитект на община Самоков. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че по отношение на процесния имот не е приложена дворищната регулация, поради което е налице хипотезата на § 8, ал. 5 ПР ЗУТ и строителството не може да бъде разрешено. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че действащият регулационен план е от 1983 г. като дворищната регулация по отношение на имота не е приложена. Съгласно правилото на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно, при действието на § 8 от ПР ЗУТ, границите на поземлените имоти по неприложени дворищнорегулационни планове, одобрени при действието на ЗТСУ (отм.), се установяват не по регулационните линии на неприложения план, а по имотните граници в кадастралната основа на регулационния план. С тези граници поземлените имоти се отразяват в КК и тези имотни граници се имат предвид при изработването на нови или изменения на действащите подробни устройствени планове. Противно на твърденията в касационната жалба следва да се отбележи, че когато са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, собствениците на поземлени имоти, с неприложен дворищнорегулационен план, могат да реализират правата си по § 8, ал. 2, т. 1-3 ПР ЗУТ, което по делото не е установено да е сторено. Първоинстанционният съд дава на страните подробни указания за доказателствената им тежест, но жалбоподателя не ангажира доказателства, установяващи същият да е упражнил правата си по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ. Съгласно правилото на § 8, ал. 5, изр. 1-во ПР ЗУТ строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до реализиране на една от възможностите по ал. 2. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт Административен съд С. - област постановява решение в съответствие с материалния закон, а изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства. Позоваването в касационната жалба на тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, е неоснователно. Съобразно цитираното тълкувателно решение след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Предвидената в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията. Следователно в случая след като жалбоподателят не е упражнил правомощията си по § 8, ал. 2, то за същия важи ограничението по § 8, ал. 5 ПР ЗУТ. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Р. Х. В. да заплати на О. С. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,