Решение № 14121 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2012 г.

Решение № 14121 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Татяна Симеонова, действаща в качеството си на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 2066/05.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1960/2010 г. на Административен съд /АС/ Пловдив, с което е отменено решение № 1366/13.08.2010 г. на началника на митница Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на началник митница Пловдив, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Кастел Експорт" ООД, гр. Карлово, чрез процесуалния представител адв. Дюлгеров, взема аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП, Пловдив - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, състав на АС Пловдив е приел за установено, че между "Кастел Експорт" ООД и "Kedron Bearings Services" LLC, Кентъки, САЩ, са сключени договори за доставка на стоманени въжета. Не се спори между страните, че по договор за продажба от 03.09.2007 г. са доставени 160 рула стоманени въжета на стойност 166 400 щатски долара, като съгласно договора 133 126 щатски долара са платени по сметката на производителя "SHANGHAI JUN WEI WIRE ROPE AND SLING CO" LTD, Китай, а остатъкът от 33 274 щатски долара е преведен по сметката на американското дружество като доставчик. По договор за продажба между същите страни от 12.10.2007 г. са доставени на ответника по касационна жалба 95 рула стоманени въжета на обща стойност 55 700 щатски долара, от които съгласно клаузите на договора са платени 45 640 щатски долара на "SHANGHAI JUN WEI WIRE ROPE AND SLING CO" LTD, Китай, и 10 060 щатски долара по сметка на "Kedron Bearings Services" LLC, Кентъки, САЩ. За доставените стоки по двата договора са издадени 4 броя фактури през периода 20.10.2007 г. - 29.11.2007 г. и стоките са поставени под режим свободно обръщение с няколко броя ЕАД от края на 2007 г. и началото на 2008 г. В хода на проверката на митническите органи са представени отчети от "Райфайзенбанк" ЕАД заедно със съответните нареждания за валутен превод, от които се констатира, че "Кастел Експорт" ООД е превел на китайското дружество общо 178 766 щатски долара или колкото е общият размер на задълженията към това дружество по двата посочени по-горе договора и фактурите към тях. С нареждане за валутен превод от 21.08.2009 г. жалбоподателят е превел 53 208, 98 щатски долара на американското дружество, като в нареждането е вписано, че е на основание фактура № JW070045/20.10.2007 г. на стойност 93 078 щатски долара за доставка на 90 броя стоманени въжета. Не е спорно, че по същата фактура дължимата цена спрямо "Kedron Bearings Services" LLC, Кентъки, САЩ е в размер на 43334 щатски долара, както е договорено между страните и както е декларирана стойността на стоката при вноса й по три ЕАД. Митническият орган е приел с обжалваното пред АС решение, че платената в повече сума от 9 874,98 щатски долара е по процесната фактура и следва да се разпредели по трите броя ЕАД, за които се отнася, включително и процесния ЕАД № 07BG003007H0020807 от 12.12.2007 г. за внос на 27 рула стоманени въжета, което води до извод за по-висока действително платена цена по този ЕАД, респективно по-висок размер митническа стойност от декларираната на основание чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 и оттам допълнителен размер задължения, мито и лихви върху тях, както следва - 2 531,71 лв. мито и лихви - 877,07 лв., 1344,66 лв. ДДС и лихви - 465,83 лв. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно относно извършената промяна на митническата стойност на внесената стока, така и относно допълнително начисления ДДС върху така определената с него данъчна основа, като се е мотивирал със заключенията - основно и допълнително, на приетата по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза. Според него плащанията по двата договора са извършени съгласно уговореното в самите тях, като не е налице плащане в повече на общо уговореното. Според счетоводните осчетоводявания на ответника по касация е установено от експертизите, че с валутния превод от 21.08.8009 г., независимо от посоченото в него основание, са разплатени и други задължения към американското дружество, а именно - 7726 щатски долара по фактура от 04.03.2007 г., 12 072 долара по фактура от 07.03.2007 г., 16 861,98 долара по фактури от 28.05.2007 г. и от 20.06.2007 г. и едва 16 549 долара по процесната фактура № JW070045/20.10.2007 г. Тоест доказано е твърдението на дружеството, че при съставяне на процесното платежно нареждане е допусната грешка и единствено сумата 16 549 долара е по фактура № JW070045/20.10.2007 г. Разликата до пълното плащане към американското дружество е погасена с други преводи, посочени от вещото лице като действително платената стойност по процесния ЕАД съвпада с декларираната стойност. Съдът е приел на основание чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92, че именно тя е митническата стойност като са липсвали фактически и правни основания за коригирането на декларираната митническа стойност с обжалваното пред него решение. Решението е правилно. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. Правилно съдът е кредитирал заключенията на съдебно- счетоводната експертиза, изготвена компетентно и аргументирано. Въз основа на заключението са направени фактически изводи, които кореспондират и с останалите приети доказателства - фактури и ЕАД към тях, по които е извършено плащане с процесното платежно нареждане, наличието на трайни търговски отношения между вносителя и неговия доставчика, съответно на други плащания, както и отразеното в доклада на независимия одитор, според който счетоводството на дружеството е водено редовно. Предвид чл. 182 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за съда не е имало причина да не кредитира счетоводните записвания в редовно водено счетоводство. Съдът правилно е приложил чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. от "а" до "г". От своя страна нормата на чл. 141 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на МКО предвижда, че "при прилагане на разпоредбите на членове от 28 до 36 от Кодекса и на настоящия дял, държавите - членки трябва да спазват разпоредбите на приложение 23. Съгласно п. 1 на Приложение 23 "Тълкувателни бележки относно митническата стойност", който се отнася до тълкуването на чл. 29, § 1, "когато се говори за цена, която реално е платена или дължима, става дума за цената на вносните стоки. По този начин потоците дивиденти или други плащания от купувача в полза на продавача, които нямат отношение към вносните стоки, не се явяват част от митническата стойност". Цитирането от касатора на чл. 29, ал. 3, б. а) от Регламент (ЕИО) 2913/92, съгласно който "действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача, като включва всички плащания, или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача към трета страна за удовлетворяване на задълженията на продавача" е всъщност само в потвърждение на тезата на ответника, независимо, че направената интерпретация цели аргументирането на противната теза. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ответника по касация направените от него разноски в касационното производство в размер на 1200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение