Решение № 9049 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2017 г.

Решение № 9049 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от "Ш. к." АД ЕИК ********* срещу частта от Решение № 1488 от 18.08.2017 г. на Административен съд - В. по дело № 306 по описа за 2017 г., с което частично е отхвърлена жалбата и против Р. А. № Р-03002716001442-091-001/27.09.2016 г. на ТД на НАП - В., частично потвърден с Решение № 421/14.12.2016 г. на директора на дирекция ОДОП- В.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В., чрез процесуалния представител юрк. Н. - П. я оспорва в писмена молба от 16.04.2018 г.

1. Втората е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. срещу частта от Решение № 1488 от 18.08.2017 г. на Административен съд - В. по дело № 306 по описа за 2017 г., с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002716001442-091-001/27.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., в частта потвърдена с решение № 421/14.12.2016 г. на директора на дирекция ОДОП-гр. В., с която е извършено увеличение на ФР за 2010 г. в размер на 4516,98 лв.. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на "Ш. к." АД и основателност на жалбата на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В..

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество жалбата на "Ш. к." е неоснователна, а на Директора на Дирекция "ОДОП" - основателна.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на ревизираното лице в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е стигнал до извода за частична основателност на жалбата срещу процесния ревизионен акт. Приел е, че разходите по доставките от "Т. т." ЕООД са документално обосновани, като неизпълнението на установите изисквания за отчетност от страна на доставчика, не следва да се тълкува в тежест на получателя на стоката, поради което е отменил РА в частта на извършеното увеличение на ФР за 2010 г. в размер на 4516,98 лв. Обосновал е липсата на законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от "Т. т. 1960" ЕООД с обстоятелството, че дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. Отделно от това съдът е изложил мотиви, че липсват доказателства за реално предаване на стоките между страните по фактурите. Във връзка с изложените доводи за нереалност на доставките от "Т. т. 1960" ЕООД съдът е приел за правилни изводите на приходните органи в частта на ЗКПО относно документалната необоснованост на разходите по тези фактури.

Решението е частично правилно.

По касационната жалба на "Ш. к." АД:

Жалбата е неоснователна.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на мотиви относно реалността на процесните доставки, както и че мотивите на органите на приходите и на първоинстанционния съд за отказ на данъчен кредит по фактури са само защото търговецът е дерегистриран в данъчния период. Съдът е изложил, макар и кратки, но достатъчни съображения относно липсата на доказателства за реалното предаване на стоките между страните по фактурата. Изрично е посочил, че не се представят доказателства за превозването на стоките, като липсват товарителници и пътни листи. Правилно е прието, че пропуските за извозване и кантарни/експедиционни бележки от предходни на прекия доставчици не са достатъчни и не могат да установят по безспорен начин факта на превоза на стоките и предаването им на жалбоподателя. Свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза не могат да заместят липсата на придружаващи сделката документи - приемо- предавателни протоколи, складови разписки, приемни бележки, кантарни бележки и др. Във връзка с цитираното от касатора Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 е необходимо да се отбележи, че същото не се явява приложимо в процесния случай, тъй като фактите по главното производство са различни. В настоящия случай спорът е дали стоки от вида на фактурираните изобщо са доставени на получателя и отказът на право на приспадане на данъчен кредит е обоснован с оглед липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, а не дали доставките са осъществени от посочените за доставчици субекти. В случая не може да намери приложение и разрешението дадено в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради различният предмет на спора по цитираните дела, сравнен с процесния. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е фактическото извършване на доставката на стока в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се е справила. Т. е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, каквито са доводите на касатора или че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са извършени, т. е. правото да се разпорежда като собственик със стоките е преминало у "Ш. к." АД, то както доставчикът, така и самият получател следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват. Във връзка с мотивите на АС - В. относно признаване правото на данъчен кредит по фактури, издадени от нерегистрирани по ЗДДС лица следва да се съобрази Решение на СЕС от 22.12.2010 г. по дело 438/09.

Съобразно изложените по-горе мотиви твърдението на касатора за незаконосъобразност на РА, в така посочената му част, се явява неоснователно по правните съображения, изложени по-горе, по отношение на които съдът преценява РА за законосъобразен.

Правилно е и първоинстанционното решение в частта на ЗКПО, доколкото от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че няма извършени реални доставки по процесните фактури, тоест фактурите не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, разходите по тях не следва да се признават. Решението и в тази част е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- В.:

Жалбата е основателна.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите не са признали процесните разходи за данъчни цели поради липса на отчетност от страна на "Т. т." ЕООД. Основателно е оплакването в касационната жалба, че Съдът не е съобразил обстоятелството, че в РА /стр. 4 от същия/, изрично е посочено, че непризнаването на разходите по процесните фактури, издадени от "Т. т." ЕООД, не е обосновано с обстоятелството, че фактурите не са отразени в дневника за продажбите на "Т. т." ЕООД, а поради липса на доказателства за реално извършени доставки по процесните фактури. Посочено е изрично, че неотразяването на фактурите в регистрите по ЗДДС е само допълнително доказателство за липса на реално извършени стопански операции. Подробни мотиви за това, защо не са признати за данъчни цели процесните разходи и защо е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2010 г., са изложени както в ревизионния доклад и в ревизионния акт, така и в решението на директора на дирекция ОДОП В.. В ревизионното производство е установено, че както от страна на ревизираното лице, така и от неговия контрагент не са представени доказателства за предаване на стоките, за товарене, разтоварване и транспорт на същите, т. е липсват доказателства за действително извършване на стопанските операции по фактури № 841/23.09.2010 г. и № 837/18.09.2010 г., издадени от "Т. т." ЕООД. Ето защо органите по приходите обосновано са приели, че с процесните фактури са документирани стопански операции, каквито не са реално осъществени, с оглед на което е прието, че отразените въз основа на тях счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане.

Съобразно изложеното обжалваното решение в тази му част като неправилно следва да се отмени и жалбата срещу РА да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 1 079,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,