Решение № 11424 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2009 г.

Решение № 11424 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Долна баня, чрез пълномощника му - адв. Иван Божов, против Решение № 759/23.12.2008 г. постановено по адм. д. № 943/2008 г. на Административен съд - София област, с което е отменено предписание изх. № 26-00-595/14.10.2008 г. на кмета на община - Долна баня, обективиращо отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП - ПЗ за промяна предназначението на имот № 052007, находящ се в землището на гр. Долна баня, м. "120 - Герена" и преписката е върната на административния орган с указания за издаване на искания административен акт по заявлението на "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Голф клуб Ибър" АД, гр. София, чрез адв. Стаменова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в писмено становище. От "Голф клуб Ибър" АД е постъпила и частна жалба срещу Определение № 389/13.03.2009 г. постановено по същото дело на Административен съд - София област, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за допълване на Решение № 759/23.12.2008 г., в частта му за разноските, като просрочена. Изтъква се, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като не е налице искане за допълване на решението по чл. 248 от ГПК, а е налице искане за поправка на явна фактическа грешка на това решение, по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, за която няма срок, поради което искането е било допустимо и съдът е следвало да го разгледа по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София област е отменил предписание изх. № 26-00-595/14.10.2008 г. на кмета на община - Долна баня, обективиращо Отказ за издаване на разрешение за изработване на ПУП - ПЗ за промяна предназначението на имот № 052007, находящ се в землището на гр. Долна баня, м. "кв. 120-Герена, като материално незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган с указания за издаване на искания административен акт, по чл. 124, ал. 3 от ЗУТ . За да отмени отказа съдът е приел, че при наличието на изискуемите се по закон предпоставки кмета на общината е бил длъжен да издаде исканото разрешение. В случая те са били налице, тъй като заявителят е заинтересовано лице, т. е собственик на имота, за който се иска разрешението. Съдът е приел също, че разпоредбата на чл. 108 от ЗУТ е неприложима за имоти извън регулация, какъвто е и процесния, а съгласно чл. 109, ал. 2 от ЗУТ изработването на ПУП е допустимо и само за един имот. Изтъкнал е още, че административния орган неоснователно е мотивирал отказът си с липсата на общ устройствен план (ОУП) и подробен устройствен план (ПУП) за територията върху която се намира процесния имот, като условие за издаване на разрешението по чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ . Нормата допуска застрояване извън границите на урбанизираните територии при спазване на кумулативно дадените предпоставки: предвиждания на действащ общ устройствен план, ако такъв е изработен и въз основа на действащ подробен устройствен план за застрояване на поземлен имот или на група поземлени имоти, или на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по специален закон. Липсата на действащ ОУП за територията на общината е пречка за изработването на ПУП за имот, който е извън регулацията. Това следва и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която ОУП са задължителни при изготвянето на ПУП. От изложеното следва, че наличието на ОУП за територията на община Долна баня, респ. наличието на одобрен ПУП за тази територия или за част от нея, са предпоставки за изработването на ПУП за процесния имот. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 60 от ЗУТ, съгласно която "разположението на строежите в случаите на чл. 58 и чл. 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в Е. . . и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващи улици". Бъдещото урегулиране предпоставя наличието на ОУП, тъй като съставна негова част е техническата инфраструктура, част от която са визираните в чл. 60, ал. 1 от ЗУТ улици. Като е направил обратни на изложените изводи съдът е приложил неправилно материалния закон, което прави решението му незаконосъобразно. Незаконосъобразно е и приетото от съда, че разпоредбата на чл. 108 от ЗУТ не е приложима в случаите на издаване на разрешение по чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, а е приложима тази на чл. 109, ал. 2 от ЗУТ . И двете правни норми се намират в Глава VI, Раздел III "Подробно устройствени планове" и се отнасят за поземлени имоти в територии за които има одобрен и действащ ПУП. Нормата на чл. 109, ал. 2 от ЗУТ не е приложима в хипотезата на застрояване на имот, който е извън регулирана територия. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на "Голф клуб Ибър" АД София, срещу Предписание изх. № 26-00-595/14.10.2008 г. на кмета на Община - Долна баня, обективиращо Отказ за издаване на разрешение за изработване на ПУП - ПЗ за промяна на предназначението на имот № 052007, находящ се в землището на гр. Долна баня, в м. "кв. 120-Герена", се отхвърли, като неоснователна. Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на община - Долна баня направените от нея съдебни разноски за двете инстанции, в размер на 756 лева адвокатско възнаграждение. По частната жалба: Частната жалба е допустима, но неоснователна. С обжалваното определение правилно първоинстанционният съд е приел, че молбата на "Голф Клуб Ибър" АД е за допълване на решението, в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 и сл. от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, която е просрочена, поради подаването й след 14-дневния срок за обжалване на решението, който срок е преклузивен и изтича на 27.01.2009 г. Решението е това, което е постановено в диспозитива и тъй като в същия липсва произнасяне по разноските, съдът е могъл да се произнесе допълнително с определение, като ги присъди, при подадена в срок молба. В случая правилно е констатирано, че молбата е подадена на 09.02.2009 г., т. е след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК . Просрочената молба прави искането за присъждане на разноски недопустимо, поради което съдът правилно го е оставил без разглеждане. Изложеното обуславя неоснователност на частната жалба и на поддържаното с нея твърдение, че е налице явна фактическа грешка. Явната фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК е неприложима за случая. Тя обхваща хипотезите на грешки и неточности в решението по отношение оспорването на административния акт, като предмет на делото. Разноските са извън този предмет, за присъждането на които, отделно от решението, АПК не съдържа уредба, поради което субсидиарно е приложим чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК . Ето защо, обжалваното определение като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение