Решение № 10016 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Ц. Тодоров от гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Христова, срещу решение 17 от 08.01.2021г., постановено по адм. дело 696/2020г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 17 158 от 16.07.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Благоевград, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Благоевград заявено от Ц. Тодоров с вх. 01 218143 от 01.06.2020г., изразяващо се в нанасяне сграда с проектен идентификатор 04279.623.156.3, попадаща в имот идентификатор 04279.623.156, поради наличие на спор за материално право. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не е налице спор за материално право досежно сградите с идентификатор 04279.623.156.1 и 04279.623.156.2, за които е поискано нанасянето им като една обща сграда съобразно фактическото им положение с проектен идентификатор 04279.623.156.3, тъй като жалбоподателят се легитимира като собственик и на двете сгради с нотариален акт от 2017г., за които е и вписан като такъв н кадастралния регистър. Посочва, че община Благоевград не се легитимира като собственик на сградите. Твърди и че наличието на права за собственост върху ПИ идентификатор 04279.623.156 от страна и на община Благоевград не обосновава извод за наличието на такъв спор за сградите, като твърди неправилност на извода на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 92 от ЗС. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не е допуснал поисканата СТЕ, която е била относимо към спора. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответниците началникът на СГКК гр. Благоевград и Община Благоевград, не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на Ц. Тодоров срещу Заповед 17 158 от 16.07.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Благоевград, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Благоевград заявено от Ц. Тодоров с вх. 01 218143 от 01.06.2020г., изразяващо се в нанасяне сграда с проектен идентификатор 04279.623.156.3, представляващо обединяване в един общ обект на съществуващи и нанесени в кадастралната карта сгради с идентификатор 04279.623.156.1 с предназначение жилищна сграда еднофамилна и 04279.623.156.2 с предназначение селскостопанска сграда в сграда с проекто идентификатор 04279.623.156.3, попадаща в имот идентификатор 04279.623.156, за който община Благоевград е представила Акт за частна общинска собственост (АЧОС), поради наличие на спор за материално право. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, без допуснати при издаването й нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че въпреки посоченото правно основание в заповедта, с нея е отказано допускане на изменение на КК, поради допусната непълнота и грешка в КК. Приел е, че правилно административният орган е достигнал до извод за пречки за допускане на поисканото изменение, поради наличието на спор за материално право. Изложил е съображения, че са основателни съображенията на община Благоевград, посочени в подадено възражение в административното производство, че ПИ идентификатор 04279.623.156 е актуван с АЧОС като общински и при липса на учредено право на строеж за построяване на сградите, чието обединение се иска с нанасянето като една сграда, по силата на приращението чл. 92 от Закона за собствеността, следва да се приеме, че като собственици на поискания за нанасяне имот се легитимират както жалбоподателя, така и община Благоевград. По тези съображения съдът е приел, че и община Благоевград е съсобственик в поисканата за нанасяне сграда, поради и което са налице конкуриращи се права, съответно е налице спор за право на собственост, който е пречка преди разрешаването му за допускане на поисканото изменение. Поради това е отхвърлил оспорването. Оспореното решение на АС гр. Благоевград е неправилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ са неправилни. На първо място съдът е допълнил правните основания на оспорения акт, като е приел, че е отказано изменение на КК поради допусната непълнота и грешка в нея (чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР), а не е преценил посоченото в самата заповед правно основание чл. 51 ал. 1 т. 1 ЗКИР, за което няма изложени фактически основания. Правилно съдът е посочил, че заявеното изменение от Ц. Тодоров се отнася по скоро за отстраняване на допусната непълнота и грешка по смисъла на § 1 т. 16 ДР на ЗКИР, според която непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, доколкото в подадения проект за изменение, се посочва, че нанесените като две отделни сгради в одобрената КК са с действително състояние и представляват една обща сграда. В оспореният отказ обаче не са налице посочени нито правно, нито фактическо основание във връзка със заявеното изменение, а това представлява нарушение от категорията на съществените. Неправилно съдът е приел в тази връзка, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив такива са допуснати, както по изложените съображения по горе, така и поради това, че в административния акт и в преписката по издаването му не са налице изложени фактически основания и досежно наличието на спор за материално право досежно поискания за нанасяне обект сграда с проекто идентификатор 04279.623.156.3. От доказателствата се установява, че Ц. Тодоров се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за покупко продажба 81, том V, рег. 12251, д. 801 от 23.10.2017г. на нотариус с район на действие РС гр. Благоевград на жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 04279.623.156.1 и селскостопанска сграда с идентификатор 04279.623.156.2, чието нанасяне като една сграда с проекто идентификатор 04279.623.156.3 се иска с изменението на КК. Община Благоевград представя АЧОС от 24.01.2020г. с 9124 за имот идентификатор 04279.623.156, без удостоверяване на права върху сградите в имота. Нотариален акт за придобито право на собственост по давност за имот идентификатор 04279.623.156 от 17.02.2020г. представя по делото и Ц. Тодоров. Тези обаче титули на собственост обосновават спор за материално право за поземления имот земя, в който се намират сградите, но не и за сградите. Неправилно съдът се е позовал на чл. 92 от ЗС, като е приел, че по силата на правилата за приращение и община Благоевград като собственик на поземления имот, в който са сградите, се легитимира и като собственик на същите. Това е така, тъй като чл. 92 ЗС предвижда, че Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая от представения от Тодоров титул за собственост нотариален акт от 2017г. се установява друго, а именно, че той е собственик на сградите, а община Благоевград не противопоставя конкуриращи се титули за собственост на същите. Административният орган и административният съд следва да се съобрази с представените доказателства за собственост. По изложените съображения и поради това, че от доказателствата се установява друго, в случая неправилно АС гр. Благоевград е приел приложимост на правилата за приращение. По изложените съображения не се установяват конкуриращи се права и титули за собственост върху поисканите за нанасяне с изменение в КК две сгради като една такава, съответно не се установява наличието в тази връзка "Спор за материално право" по смисъла на § 16 от ДР на Наредба РД 02 20 - 5 от 15.12.2016г., според който по смисъла на чл. 70 и 71 такъв е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Във връзка с изложеното е неправилен извода и на административния орган и на първоинстанционния съд за наличие на основания за отказ, поради спор за материално право. Оспореният отказ на посочените в него основания е незаконосъобразен по изложените по горе съображения. При издаването му освен това административният орган не е установил дали заявеното изменение на КК, а именно, че нанесените в КК две сгради, фактически представляват една сграда, отговаря на действителното положение на място. Като е достигнал до обратен извод АС гр. Благоевград е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед и административната преписка се изпрати на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, като същите следва да бъдат уважени в размер на 70 лв. За заплатената държавна такса, тъй като за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Не са представени доказателства такива да са били сторени. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,