Решение № 3691 от 6.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Христосков от гр. Стрелча, чрез адв. Пейчев, против Решение 656 от 29.07.2022 г., постановено по адм. дело 844/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пазарджик. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Директорът на Главна Дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма /ГДЖСОБТ/, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджиева в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна - Директорът на Център за специализация и професионална подготовка /ЦСПП/ Пазарджик към Академията на Министерството на вътрешните работи /МВР/ в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, респективно обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение 656 от 29.07.2022 г., постановено по адм. дело 844/2021 г. по описа на АС - Пазарджик е: 1. отхвърлена жалбата на Г. Христосков, от гр. Стрелча, [улица] против Заповед 484з-1895/ 09.07.2021 г., издадена от Директора на Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма - МВР , с която на основание чл. 41, ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 7, буква в от ЗМВР, във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредба 8121з-/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител в МВР; 2. отхвърлена жалбата на Г. Христосков в частта й за обявяване нищожността на Заповед 4582з-527/ 06.07.2021 г., издадена от Директора на Центъра за специализация и професионална подготовка - Пазарджик към Академията на МВР, с която Христосков е отстранен от ЦСПП - Пазарджик като обучаем от курс КЕ 66/3 по номенклатурата на ЦСПП Пазарджик; 3. Оставена без разглеждане жалбата на Г. Христосков в частта й, с която се иска отмяна като незаконосъобразна на Заповед 4582з-527/ 06.07.2021 г., издадена от Директора на Центъра за специализация и професионална подготовка - Пазарджик към Академията на МВР и делото е прекратено в тази си част. За да постанови този резултат по отношение на Заповед 484з-1895/ 09.07.2021 г. на Директора на ГДЖСОБТ първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила. След подробно цитиране на относимите разпоредби в процесния случай, съдът е заключил, че са налице основанията за прекратяване на служебното правоотношение на Христосков, респективно е отхвърлил жалбата против заповедта, с която това е направено. По отношение на искането на Христосков за обявяване на нищожността на Заповед 4582з-527/ 06.07.2021 г., издадена от Директора на ЦСПП Пазарджик, за да отхвърли същото, административният съд е посочил, че заповедта е издадена във формата на мотивирана писмена заповед, от компетентен орган - директора на ЦСПП Пазарджик и предвид разпоредбите от Устройствения правилник на Центровете за специализация и професионална подготовка към Академията на МВР, които изрично предвиждат отстраняване на обучаемите от центъра поради слаб успех, какъвто е и процесния случай, липсват пороци, които да обосновават твърдяната нищожност. За да отхвърли жалбата срещу Заповед 4582з - 527/ 06.07.2021 г., издадена от директора на ЦСПП Пазарджик съдът е установил, че същата е значително просрочена. В тази връзка АС Пазарджик е посочил, че с оглед получаването на въпросната заповед от Христосков на 07.07.2021 г. / един ден след издаването ѝ/ и изявлението за оспорване на същата в съдебно заседание едва на 01.11.2021г., то жалбата е просрочена и не следва да бъде разгледана. Решаващият съд е посочил, че жалбата е просрочена и в условията на чл. 140, ал. 1 от АПК, който предвижда, че при липса на указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, като дори с удължен по смисъла на посочената разпоредба срок, жалбата на Христосков се явява отново просрочена. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради незавършване курса за първоначална подготовка. Нормата е императивна и задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност, при наличието на предвидените там предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая тези изисквания са изпълнени и настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционният такъв и не следва да ги преповтаря по арг. на чл. 221, ал. 2 от АПК, с изключение на основните точки, от най-голямо значение за решаване на спора. Видно от доказателствата по делото, със Заповед 4582з-527/ 06.07.2021г., издадена от директора на ЦСПП Пазарджик, Христосков е отстранен от ЦСПП - гр. Пазарджик при Академия на МВР като обучаем поради допуснат слаб успех на редовна и на поправителна изпитна сесия. В тази връзка незавършването на курса на обучение обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение, което се е и случило в процесния случай с издаването на оспорената заповед. От посоченото, настоящият състав приема, че изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 7, б."в" от ЗМВР са изпълнени и правомощието на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е упражнено в нормативно очертаните рамки. Във връзка с горното и както е посочил първоинстанционният съд, следва да е изпълнена и разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба 8121з/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Същата предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 7, буква "в" ЗМВР - незавършване на курса за първоначална професионална подготовка, предложението се прави от ректора на Академията на МВР. Безспорно в процесния случай това е изпълнено, видно от предложение УРИ 4581р-8524/08.07.2021г. на ректора на Академията на МВР, което още веднъж обуславя законосъобразността на процедурата по прекратяване на служебното правоотношение на Христосков, респективно на оспорената заповед от 09.07.2021г. По отношение на искането на Христосков за обявяване на нищожността на Заповед 4582з-527/ 06.07.2021 г., издадена от директора на ЦСПП Пазарджик, настоящият състав счита направените в тази връзка изводи за правилни. АС Пазарджик обосновано е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на законовите изисквания. В случая последните са уредени в устройствения правилник на Центровете за специализация и професионална подготовка към Академията на МВР и по - конкретно чл. 64, ал. 1 и чл. 65 от същия, които предвиждат отстраняване на обучаемите от центъра поради слаб успех. В тази връзка не е налице съществен порок при издаване на заповедта, който да обуславя нейната нищожност. Административният съд правилно е приел, че жалбата на Христосков е неоснователна и по отношение искането за обявяване на нищожност на процесната заповед и е отхвърлил жалбата. Що се отнася до оставянето без разглеждане на жалбата срещу Заповед 4582з-527/ 06.07.2021г., с която се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна, първоинстанционният съд ясно и правилно е посочил причините за нейната недопустимост, а именно поради просрочие. Видно от положения подпис на административно наказания, същият е получил заповедта един ден след нейното издаване /07.07.2021 г./. Безспорен факт е, че в нея е посочено единствено, че може да бъде обжалвана по реда на АПК, но не и пред кой орган и в какъв срок. Законът в тези случаи е регламентирал удължаване на срока за обжалване на два месеца /чл. 140, ал. 1 от АПК/, като същият в процесния случай, предвид посочената разпоредба е изтекъл на 07.09.2021г, а жалбата против заповедта е заявена от адвоката на Христосков едва в съдебно заседание на 01.11.2021г., което е почти 2 месеца след изтичането на срока за нейното обжалване. Направените изводи обективират просрочието на подадената жалба, респективно правилността на оспореното решение на АС - Пазарджик и в тази му част. От така изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат направените от него разноски. Такива не се дължат и на ответниците по касация, тъй като не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение