Решение № 8747 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 564/2011 г.

Решение № 8747 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 564/2011 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2441/25.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2837/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 181000939/09.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 572/30.07.2010 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Калго Инвест" ЕООД - гр. Русе, вследствие на което са определени задължения по ЗДДС за данъчен период месец август 2008 г. в размер на 3 340 лв. и лихви - 726,25 лв. и за месец декември 2008 г. в размер на 3 696,59 лв. и лихви - 498,98 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото. Твърди, че след като авансовото плащане не е във връзка с извършване на доставка по фактура № 229/15.08.2008 г., то не е налице и реално осъществена доставка. Относно фактура № 288/17.12.2008 г. с предмет "СМР по договор" касаторът също излага оплаквания, че няма достатъчно доказателства за реалното им извършване. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Калго Инвест" ЕООД срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Калго Инвест" ЕООД - гр. Русе в писмена защита, депозирана по делото от адв. Галина Механджиева я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като е установено по делото, че реално услугите, фактурирани на дружеството не са извършени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 181000939/09.06.2010 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Калго Инвест" ЕООД - гр. Русе, вследствие на което са определени задължения по ЗДДС за данъчен период месец август 2008 г. в размер на 3 340 лв. и лихви - 726,25 лв. и за месец декември 2008 г. в размер на 3 696,59 лв. и лихви - 498,98 лв., Варненският административен съд е приел, че по първата фактура № 229/15.08.2008 г. с предмет "авансово плащане по договор" е налице хипотезата, предвидена в чл. 25, ал. 6 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато преди извършване на съответната доставка, а в случая това са СМР по договор е извършено плащане, то данъкът става изискуем към този момент, а съответно и правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни. В тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС за разлика от отменения ЗДДС авансовото плащане не е предвидено като данъчно събитие, но пък посочената правна норма предвижда, че на датата на авансовото плащане преди да се извърши услугата или предаването на стоката ДДС става изискуем, т. е. възниква задължение за начисляване, респ. за получателя съгласно чл. 68 ЗДДС възниква правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка съдът обосновано е приел въз основа на доказателствата по делото, че авансовото плащане реално е осъществено по банков път на датата на издаване на фактурата 15.08.2008 г., а по време на ревизията чрез насрещна проверка е установено, че издателят на фактурата "Редпойнт" ЕООД е включил процесната фактура в дневника си за продажби за месец август 2008 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено и реалното осъществяване на доставката - СМР услуга, поради което оплакването на касатора в тази връзка е неоснователно. Относно фактура № 288/17.12.2008 г. първоинстанционният съд е приел, че СМР по договор за преустройство на помещение за банков офис на Райфайзенбанк в гр. Варна са извършени. В тази връзка съдът е обсъдил сключения договор между възложителя "Райфайзенбанк" ЕАД и "Калго Инвест" ЕООД - изпълнител за извършване на процесното преустройство, като банката е сключила договор с "Тест Билдинг" ООД, който да упражнява строителния надзор върху строителството. Съдът е обсъдил и сключения договор между "Калго Инвест" ЕООД и "Редпойнт" ЕООД, на когото е превъзложил извършването на процесните СМР, а последният от своя страна на "Ултима" Инженеринг" ЕООД. Според съда от доказателствата по делото, включително и от заключението на изслушаната от съда съдебно-техническа експертиза се установява реалното осъществяване на фактурираните СМР. Съдът е приел, че за да се установи реалността на доставката, задължително следва да се изследва въпросът от кого е извършена възложената работа и от доказателствата по делото - актове, образец 19, констативни протоколи, разрешения за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, акт, образец 15 за годността за приемане на обекта и съставения от строителния надзор "Тест Билдинг" ЕООД окончателен доклад, се установявало реалното извършване на процесните СМР. Съдът е направил извод, че са налице всички изискуеми от чл. 68 ЗДДС предпоставки на "Калго Инвест" ЕООД за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Редпойнт" ЕООД. И в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Като се има предвид вписания във фактура № 288/17.12.2008 г. предмет на стопанската операция "СМР по договор", правилно решаващият съд е изследвал възникналите договорни взаимоотношения между инвеститора "Райфайзенбанк" ЕАД, клон - Варна и изпълнителя "Калго Инвест" ЕООД, както и сключените договори между последния с подизпълнители - "Редпойнт" ЕООД и "Ултима Инженеринг" ЕООД. Установено е също така, че подизпълнителят "Редпойнт" ЕООД е извършил разходи за материали, които са отразени счетоводно в неговото счетоводство. Правилно съдът е приел, че обстоятелството, че няма данни за изпълнение на чл. 26 от договора - разходи за консумативи, не може да доведе до извод, че реално доставката на СМР не е изпълнена. Няма спор между страните по делото, че строителният надзор върху обекта се е осъществявал от "Тест Билдинг" ЕООД, който в окончателния си доклад е отразил строителят на обекта "Ултима инженеринг" ООД, който фигурира във всички строителни книжа, включително и вписването му в централния професионален регистър на строителите. Освен това установено е по делото и съдът е отразил в решението си, че като неразделна част от Акт, обр. 15 за приемане годността на обекта и окончателния доклад на строителния надзор са договорите, сключени с "Тест Билдинг" ООД, "Калго Инвест" ЕООД, "Редпойнт" ЕООД и "Ултима инженеринг" ООД. Установено е по безспорно начин по делото чрез удостоверение № 98/20.12.2008 г., че процесният обект е въведен в експлоатация. В този смисъл са и констатациите на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Затова и са законосъобразни изводите на съда, че процесните СМР са извършени чрез подизпълнители - "Редпойнт" ЕООД и "Ултима Инженеринг" ООД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението и в тази обжалвана част е правилно и затова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, тъй като не се установи съдът да допуснал сочените от касатора нарушения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,