Решение № 7989 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2014 г.

Решение № 7989 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Павлина Георгиева срещу решение № 57 от 23.06.2014 г., постановено по адм. д. № 16/2014 г. на Административен съд - Ловеч, с което по жалба на Георги Павлов Иванов от с. Рибарица, община Тетевен е отменен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-110-6500/1821 от 14.09.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано и да отхвърли жалбата срещу административния акт. В съдебно заседание не се представлява, с писмена молба поддържа жалбата, не представя нови доказателства. Ответникът - Георги Павлов Иванов не се явява и не се представлява по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че административният съд не е следвало да разглежда спора по същество, а проверявайки служебно за валидността на оспорения административен акт да прогласи неговата нищожност, като издаден от административен орган, който не е компетентен. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отменил Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-110-6500/1821 от 14.09.2013 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е установил относимите за спора факти, които с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин, за който след първото компенсаторно плащане по мярка 211 е възникнал 5-годишен ангажимент, който включва задълженията по чл. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Земеделският стопанин е подавал заявления за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Няма данни и не се твърди да е подавано заявление за 2011 г. Спорен е въпросът дали са възникнали форсмажорни обстоятелства по чл. 15 от Наредба № 11 и дали за тяхното възникване е съобщено писмено на ДФЗ Разплащателна агенция. Административният съд е приел, че здравословното състояние на земеделският стопанин през 2010 г. е изключително/форсмажорно обстоятелство по смисъла на цитираните правни норми, тъй като го е превърнало в дългосрочно нетрудоспособен. Приел е, че това обстоятелство не е надлежно съобщено на административния орган, поради което той е следвало да издаде акт, с който да прекрати многогодишния ангажимент, но на друго правно основание. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 4 от Наредба № 11 задължението за ежегодно подаване на заявление за подпомагане при поет многогодишен ангажимент е въведена през 2011 г. и действа занапред, поради което административният орган не е следвало на това основание да издаде оспорения акт. Приел е, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, поради което оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Оспореният акт е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за който първоинстанционния съд е приел, че е компетентен орган, поради оправомощаването му със заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г., с която били делегирани правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ. Приел е, че делегирането е правомерно, тъй като е извършено от компетентен орган по чл. 20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, има за предмет правомощия от визираните в чл. 20, т. 5 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", във връзка с чл. 11 от същия правилник. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., според който ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба. Изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява - чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове. Съгласно § 1, т. 1 от ДР АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона - чл. 4, ал. 1 АПК. Компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Компетентния административен орган, в случая е изпълнителният директор на ДФЗ, на който следва със закон да е предоставена възможността да предоставя част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган. Такава законова възможност към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице. Устройственият правилник на ДФЗ няма юридическата сила и стойност на закон. С правилника се регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация и макар да урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Заместник изпълнителния директор на ДФЗ не е носител на правомощия по закон да бъде административният орган, който притежава компетентността да издаде акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211. Оспореният акт на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, а не незаконосъобразен. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден, но незаконосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката да се изпрати на компетентния орган - изпълнителния директор на ДФЗ, който да приключи административното производство по извършване на проверки на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП във връзка с изпълнението на поетия многогодишен ангажимент от земеделския стопанин Георги Павлов Иванов за кампания 2011 г. по мярка 211. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение