Решение № 12500 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2010 г.

Решение № 12500 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Жеков Иванов от гр. Ямбол срещу решение № 64 от 22.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6/2010 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-Я-030/16.12.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Ямбол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Железчо Иванов Железчев, чрез пълномощника си адв. Мими Христова, в представен по делото писмен отговор намира за неоснователна подадената касационна жалба. Претендира заплащането на разноски за касационната инстанция. Същото становище се поддържа и от Сектор Ямбол при РДНСК Югоизточен район чрез юрк. Беатриса Шалдупова, като също се претендират разноски за настоящата инстанция. Останалите ответници - Иван Железчев Иванов, Йонко Митев Стефанов, Добринка Железчева Иванова и Стефан Митев Стефанов, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Ямбол Петър Жеков Иванов е оспорил заповед № ДК-02-Я-030/16.12.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Ямбол, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконният строеж "Навес за селскостопанска продукция", находящ се в ПИ 040021, м. "Под село" по парцеларен план на първи селскостопански двор с. Зимница, община Стралджа. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че през 1996 г. Петър Иванов е извършил строителството на процесната селско стопанска сграда, както и че това строителство е осъществено без издаване на съответните строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството, изрично упоменато в декларацията на касатора от 12.12.2009 г., и липсата на декларация, подадена от него до 31.12.1998 г., законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направените искания касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Железчо Иванов Железчев направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева в полза на ДНСК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,