Решение № 8168 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 477/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД с ЕИК 115552190 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], против Решение 19662 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело 11318 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отхвърлена жалбата на Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-897 от 25.10.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ответния административен орган 100, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен, възразявайки, че е постановен при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за две инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Ответникът КЕВР, с адрес в София, [улица], не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба и иска оставянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако касационния жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за дела без материален интерес. Ответникът Я. И. Н. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], Община Стара Загора, на [улица], не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и прецени налице ли са наведените в касационната жалба пороци на решението, предмет на инстационен контрол, приема следното: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 ЗЕ, по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-897 от 25.10.2023 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок след получаване на решението, да анулира начислените на основание Констативен протокол (КП) 682104/22.05.2023 г. количества електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 29.05.2023 г. и Фактура 8295868483/30.05.2023 г., издадени на Я. И. Н. за обект с ИТН 2095458 и клиентски 1010320223, находящ се в [населено място], [улица]; 2. В 7-дневен срок след изпълнение на указанията по т. 1, да уведоми Комисията за предприетите действия. Производството пред КЕВР е започнало по жалба, вх. Е-11Я-00-3/31.07.2023 г. на Я. И. Н. срещу Електроразпределение ЮГ ЕАД (л. 62 от първоинстанционното дело), с която лицето възразило срещу неправомерно начислена от електроразпределителното дружество електрическа енергия, вследствие на повреден електромер, за обект с измервателна точка (ИТН) 2095458 в [населено място], клиентски 1010320223. Административният съд е установил от фактическа страна, че на 22.05.2023 г. е извършена проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен 150145660, находящо се в жилищна сграда в [населено място], клиент Я. И. Н., при която проверка е установено, че уредът е с повреден тъмен дисплей и не показва консумираната електрическа енергия. Средството за търговско измерване е подменено, за което е съставен КП 682104/22.05.2023 г., подписан от служителите на електроразпределителното дружество, участвали в проверката, както и от присъствалия на проверката клиент (л. 13, пак там). След проверката е изготвена Справка за коригиране на сметка за електроенергия към Констативен протокол 682104/22.05.2023 г., в която са описани начислени количества електрическа енергия в общ размер на 999 kWh (л. 14-16, пак там). Издадена е корекционна Фактура 8295868483 от 30.05.2023 г. (л. 11, пак там), съгласно която Н. дължи 652.61 лв. за неизмерено количество електрическа енергия за електромер с 150145660. На 25.10.2023 г. е издадено оспореното пред първата инстанция Решение Ж-897 на КЕВР. При така установеното от фактическа страна, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че жалбата, подадена от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-897/25.10.2023 г. на КЕВР е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЕ орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Тълкувал е разпоредбата на чл. 49 и на чл. 52 ПИКЕЕ. Квалифицирал е възникналия между страните спор, като правен, а именно следвало ли електроразпределителното дружество да изпрати на компетентния орган за метрологичен контрол, в 14-дневен срок от датата на проверката, повреденото СТИ след демонтирането му и съобразно констатациите от проверката на този орган да преизчисли неизмерените количества електрическа енергия или е било достатъчно, въз основа на съставения КП по време на проверката, електроразпределително дружество да извърши преизчисляването. Счел е, че след като от страна на първоинстанционния и касационен жалбоподател не са установени причините поради които СТИ е с тъмен дисплей, но е установено нарушение на функционалността на техническото средство, електроразпределителното дружество, с оглед изясняване на състоянието на СТИ, е следвало да го изпрати на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Като съобразил нормата на чл. 52 ПИКЕЕ, се е обосновал, че основание за издаване на коригирана фактура на заинтересованата страна е именно установяване на техническа неизправност, която не позволява отчитане на електрическата енергия. Формирал е извод, че начисляването на допълнителна сума за електроенергия на Н. е станало в нарушение на закона. На следващо място съдът е отхвърлил като неоснователни, възраженията на Електроразпределение ЮГ ЕАД, че, давайки указания на дружеството за анулиране на начислените задължения на потребителя, Комисията неправомерно се е намесила в договорните отношения между жалбоподателя и Н.. Позовавайки се на чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ, е приел, че част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия, елемент от които условия е фактурирането на дължимите се от клиента суми въз основа на данните от измерването, както и съдържанието на фактурата, включващо и определяне на стойността на ползваната услуга. Подчертал е, че анулирането на процесната фактура се налага поради издаването й в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, за което нарушение се е мотивирал, че не може да бъде санирано, съответно води до неправилност на извършеното преизчисляване на количеството електрическа енергия. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на издаденото от КЕВР Решение Ж-897/25.10.2023 г. и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Постановено е след обективното изясняване на фактите по спора, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на възраженията на страните. Съдът е тълкувал приложимата по казуса правна уредба, а установените факти са правилно подведени под приложимите правни норми в резултат на което е формиран логически обоснован решаващ извод за законосъобразност на оспореното от Електроразпределение ЮГ ЕАД Решение Ж-897/25.10.2023 г. на КЕВР. Административният съд София-град правилно е квалифицирал спора между страните като правен, а именно дали, когато СТИ е с нарушена функционалност, без да е налице външна намеса, се налага изпращането му за метрологична проверка на компетентния орган или е достатъчно преизчисляването на електрическата енергия да бъде направено от електроразпределителното дружество. Редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия са уредени в Раздел IX от ПИКЕЕ, издадени от Председателя на КЕВР, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ разграничава основните видове неизправности на СТИ, при които СТИ се демонтира, поставя се в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер, и се изпраща за метрологичен контрол на компетентния орган в срок до 14 дни от датата на проверката. Хипотезите, при които СТИ може да не се изпраща за метрологична проверка, са уредени в ал. 6 и в ал. 8 от същата норма, а именно: при форсмажорни обстоятелства и при намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на СТИ. В конкретния случай е установено, че тези две хипотези не са налице. В чл. 50 и следващите от ПИКЕЕ е регламентиран начинът на преизчисляване на задълженията на ползвателите при различните хипотези на неизправност на СТИ. Видовете неизправности на СТИ водят до различни начини на преизчисляване на количеството електрическа енергия, уредени в чл. 50, ал. 1 и чл. 52 ПИКЕЕ. По своя характер неизправностите по чл. 50, ал. 1 и по чл. 52 ПИКЕЕ представляват несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните по смисъла на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. Ако се приеме, че СТИ не следва да се изпраща за метрологична проверка, то няма как да се установи по безспорен начин коя точно неизправност на СТИ е налице и съответно по кой ред следва да бъдат преизчислени задълженията на потребителя по чл. 50, ал. 1 или по чл. 52 ПИКЕЕ. Установено е от събраните по делото доказателства, че СТИ е с нарушена функционалност, доколкото дисплеят е бил тъмен. Макар да е демонтирано, същото не е изпратено за метрологична проверка. С оглед нарушаването от Електроразпределение ЮГ ЕАД на нормата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, неизяснен е останал въпросът, дали количеството използвана електроенергия до демонтажа е било измерено, въпреки че не е отразявано на дисплея на електромера. Непредприемането на действия от електроразпределителното дружество за установяване от компетентния орган за метрологичен контрол на техническата неизправност на СТИ е довело до извършване на процедура по коригиране на сметката за електроенергия на Н., която не съответства на относимия материален закон. Поради това КЕВР законосъобразно е дала на първоиннстанционния и касационен жалбоподател указания за възстановяване на фактическото положение, съществувало преди извършената на 22.05.2023 г. проверка, включително за анулиране на Фактура 8295868483/30.05.2023 г., издадена на Н.. С оглед гореизложените съображения, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия