Решение № 4006 от 12.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. Григорова, срещу решение 4722/11.07.2022 година на Административен съд - София-град по адм.д. 8069/2021 година, с което е отменена приложена на 03.08.2021 година принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка Субаро форестер" с рег. [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип скоба". Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при постановяването на съдебния акт първоинстанционният съд се бил позовал единствено на заключението на вещото лице, а представените с административната преписка документи и изслушаните свидетелски показания били неглижирани. Според касатора, ако съдът е разгледал всички доказателства представени по делото, би установил, че автомобилът е бил паркиран в обхвата на Зелена зона, като статутът на имота, в който автомобилът бил паркиран е публична общинска собственост и част от уличната регулационна мрежа. Противно на възприетото от съда били налице кумулативно предвидените нормативни предпоставки за налагане на ПАМ. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на З. Халваджиев срещу приложена на 03.08.2021 година ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, З. Халваджиев, чрез адв. Коцева, оспорва касационната жалба като неоснователна. По делото безспорно било доказано, че мястото на паркиране на процесния лек автомобил, представлявало обществен обект, комплекс, а не улица и същото не било означено като платена зона за паркиране. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на З. Халваджиев срещу приложена на 03.08.2021 година от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка Субаро форестер" с рег. [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип скоба". За да отмени определената мярка, съдът е приел, че автомобилът на жалбоподателя на 03.08.2021 година е бил паркиран в ПИ 68134.404.53 с площ на имота 346 кв.м. Същият представлявал обществен обект, а не улица, като мястото не е обозначено като платена зона за паркиране по заповед СОА20-РД95-502 от 29.12.2020 година на кмета на СО за въвеждане на почасово паркиране. С оглед изложеното, поставянето на скоба на процесния автомобил, поради незаплащане на дължимата цена за паркиране, е било незаконосъобразно при липса на основание за това. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно: Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички представени и приети по делото доказателства и не е обсъдил всички възражения на органа, като по този начин не е осъществил цялостен контрол за законосъобразност на процесната ПАМ. Касационната инстанция не споделя това възражение: Първоинстанционният съд е извършил контрол за законосъобразност върху оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като е формирал изводите си след обсъждане на становищата на страните във връзка с установените факти. По отношение оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приетата по делото съдебно-техническа експертиза: Възражението на касационния жалбоподател, че заключението на вещото лице е некомпетентно и същото не е следвало да бъде кредитирано по делото се явява неоснователно. Съдът е направил свои изводи от правна страна, които е основал въз основа на всички доказателствени средства. Фактът, че съдът е допуснал изготвянето на експертиза по делото, също не може да се третира като съществено процесуално нарушение, тъй като изводите му от правна страна са верни като краен резултат. Досежно правилното приложение на материалния закон: Спорът по делото, поставен пред касационната инстанция се състои в това, попада ли мястото, на което е бил паркиран автомобилът в зелена зона като място със статут за платено почасово паркиране. Видно от Протокол за блокирани автомобили на л. 37 от делото, автомобилът е блокиран на мястото на нарушението, посочено в графа от таблицата, наименована район. В тази графа е попълнено Искър пар. Разпитания по делото свидетел Ц. Алексов на длъжност Контрольор, автомобилен транспорт, той и шофьор, сектор Принудително задържане/Контрол платено паркиране/ отдел Паркиране, дирекция Паркиране и мобилност в ЦГМ" ЕАД л. 62 от делото сочи, че нарушението е извършено на ул. Бели Искър, намираща се между бул. Васил Левски и ул. Янко Сакъзов в столичния район Оборище. От заключението на вещото лице по т. IV, отговор на въпрос 1, на назначената, изслушана, приета от съда и кредитирана съдебно-техническа експертиза, е видно, че мястото на паркиране на МПС е поземлен имот 68134.404.53, област София (столица), гр. София, район Оборище, бул. Васил Левски (л. 129 от делото). Позовавайки се на извадка от кадастралната карта, вещото лице не посочва този имот да е част от уличната регулационна мрежа. На следващо място, на схемата на л. 95 по делото на АССГ са очертани граници на бул. Васил Левски и е очертан край на ул. "Бели Искър", какъвто липсва за останалите улици, граничещи с бул. "Васил Левски", като мястото на паркиране е извън тези граници. На л. 113 от делото е прието и кредитирано от съда като доказателство писмо от кмета на район Оборище, в което писмо се твърди, че поземлен имот с идентификатор 68134.404.53 е част от уличната регулационна мрежа (част от улица), но в тази насока не са представени доказателства. Това удостоверяване, освен че не е подкрепено с доказателства, не съответства и на съдържанието на посочените схеми за край на улица Бели Искър и граници на бул. Васил Левски, в рамките на нито една от които не попада поземлен имот с идентификатор 68134.404.53, съответно мястото на паркиране на процесния автомобил. Ето защо оплакването на касационния жалбоподател, че представеното писмо е достатъчно доказателство, което да обоснове, че процесният поземлен имот е именно част от уличната мрежа се явява необосновано. На л.94 по делото е приложена и приета като доказателство по делото схема на улиците в процесния район с отбелязване на местата, представляващи зона за платено паркиране. Видно от същата, части от улици макар и да представляват такива, не са включени в зоната за почасово паркиране (например участъкът на ул. "Искър" между улиците "Хр. Ковачев" и ул. "Петра" не е отбелязан като зона за платено паркиране). Като такъв не е отбелязан и имотът, в който е паркиран процесният автомобил. При тези данни по същество, решението е правилно. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, понеже с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и приложно поле. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на пътно превозно средство (ППС), са установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие в действителност Столичния общинският съвет е приел Наредба за организация и движение на територията на Столична община. В Наредбата е посочено, че общинският съвет определя зони за платено и безплатно паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2.5 тона и на автобуси до 12 пътнически места, в определени дни от седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, с граници на синя зона и зелена зона. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото се установява, че автомобилът е бил паркиран в поземлен имот 68134.404.53, област София (столица), община Столична, гр. София, район Оборище, бул. Васил Левски, място, което не е означено като платена зона за паркиране и не попада в зона за платено почасово паркиране. Съгласно снимковия материал, приложен към експертизата и извадка от схемата за принудително задържане район 9, тази част от ъгъла бул. Васил Левски и улица Бели Искър, в която се е намирал процесният автомобил, не попада в схемата за местоположение и обхвата, приета от Столичния Общински съвет с посочената заповед на кмета на Столична община за почасово платено паркиране. Смисълът на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия обаче се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране, единствено за които може да се събира визираната такса. Цялостният анализ на доказателствата по делото обосновава извод, че приложената ПАМ е незаконосъобразна, поради което правилно е отменена от административния съд. Доколкото, съгласно нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с прилагането на мярката принудително задържане на паркираното МПС не са изпълнени целите на закона. Като е отменил процесната ПАМ първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд