Решение № 2414 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2011 г.

Решение № 2414 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Велко Георгиев Попов от гр. Дупница против решение № 686 от 13.09.2011 г. на Министерски съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил. Жалбоподателят обжалва административното решение, в частта, относно определеното обезщетение за недвижим имоти - № 123010 "сливова овощна градина", посочен в обжалваното решение под № 262 от Приложение № 1, към т. 1, намиращ се в землището на с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил, целият с площ от 2,700 дка, от които се отчуждават - 2,643 дка, като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от наследствения му имот е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни, поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение е определена от административния орган в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. са отчуждени части от недвижими имоти - № 10,9 "ниви - орна земя", посочен в обжалваното решение под № 518, намиращ се в землището на с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил, целият с площ от 2,700 дка, от които се отчуждават - 2,643 дка, сочен в оспореното решение под № 262 от Приложение № 1, към т. 1, представляващ "сливова овощна градина", в същото землище с обща площ 2,700 дка, от които отредени за отчуждаване 2, 643 дка, собственост на жалбоподателя, като наследник на Георги Велинов Попов, с дял 1/3 ид. ч. от наследствения имот, съгласно Закона за наследството и представеното удостоверение за смъртта и наследниците на Георги Велинов Попов, № 004021/22.09.2011 г. на община Дупница. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК има доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на отчуждената част от поземления имот, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 04.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от ценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Дяково с посочена обща площ на отнемане, като е посочена общата площ на отчуждаване и съответно нейната обща оценка, като оценката на отчуждената част от имота, собственост на жалбоподателя, възлиза на 449 лв. /по 0,17 лв. на кв. м/. По искане на жалбоподател, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място, отстояние от основни пазари, и др. Вещото лице е оценило стойността на отчуждената част от недвижимите имот в размер на 740 лв. и 538 лв. за 89 бр. сливови насаждения, като дървен материал - общо 1278 /хиляда двеста седемдесет и осем/ лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част за имота следва да се увеличи на от 449 /четиристотин четиридесет и девет/ лв. на 1278 /хиляда двеста седемдесет и осем/ лв. Сумата за жалбоподателя следва да бъде редуцирана съобразно наследствения дял на жалбоподателя - 1/3 ид. ч. от имота, или в размер на 426 лева. По делото са представени доказателства за направени разходи от жалбоподателя, както следва: сумата 450 лева адвокатско възнаграждение; 202,50 лв. хонорар за вещо лице, с такса превод. и 13 лв. такса с превод за образуване на делото - общо в размер на 665, 50 лева, които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от администрацията на Министерски съвет. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,