Решение № 16636 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2019 г.

Решение № 16636 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8394/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Милениум 2000" ЕООД – гр. Сливен (неправилно наименована въззивна) чрез пълномощника адв. Е. Попова срещу решение № 81/02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 87/2019 г. по описа на Административен съд-гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ФК-44-0342367/27.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – пицария "Рагаци" в гр. Сливен, ул. "Драган Цанков" № 2 за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е анализирал изцяло събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че решаващият съд е обсъдил само и единствено основанията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба се излага довод, според който не се оспорва проведената от органите по приходите процедура на извършената проверка за наличието на продажба на стойност 10, 40 лв. Позовава се на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил по молба на лицето и след като като бъде доказано, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Твърди се, че липсват мотиви в обжалваното решение за липсата на изложени конкретни съображения на административния орган за наличието на някоя от изброените в чл. 60, ал. 1 АПК във връзка с чл. 188 ЗДДС предпоставки за предварително изпълнение на заповедта за мярката. Касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е намерил за основателно възражението му със сезиращата го жалба, че в оспореният акт липсват фактически основания за предварителното изпълнение. В тази връзка твърди, че чрез запечатване на търговския обект преди издаването на наказателното постановление от една страна съставлява съществено процесуално нарушение и от друга лишава жалбоподателят от възможността да се възползва от привилегията, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Твърди се в касационната жалба и за наличие на нови обстоятелства от съществено значение за решаването на спора и в тази връзка е представен договор за наем на имота от 29.02.2016 г., който с анекс № 1/29.04.2019 г. е бил прекратен и към настоящия момент според касатора мярката ще бъде насочена към ненадлежен адресат на запечатване, поради което е налице липсата на съществена материалноправна предпоставка за приложението на тази правна норма. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи жалбата като основателна, както и се претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Милениум 2000" ЕООД срещу заповедта за наложената принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – пицария "Рагаци" в гр. Сливен, ул. "Драган Цанков" № 2 за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че неиздаването на надлежен фискален документ (в случая за извършена контролна покупка в пицария "Рагаци" в размер на 10, 40 лв.) е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 ЗДДС. За прилагането на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС според съда е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред при документиране на извършените в търговския обект продажби, който ред по аргумент от чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство в обекта. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно срока за запечатване на търговския обект е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на заповедта. Съдът е изложил мотиви, че излагането или неизлагането на мотиви от такова естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да повлияе на пълноценното реализиране правото на защита на търговеца. За неоснователни съдът е приел и наведените от жалбоподателя доводи, че е поставен в невъзможност да извършва търговска дейност, тъй като мярката според съда е с временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Съдът е приел, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение, респ. наказателно постановление има самостоятелно характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна административна мярка, поради което за неоснователен е възприет от съда доводът на дружеството, че не може да се възползва от предвидената възможност по чл. 187, ал. 4 ЗДДС, който се явява неотносим към законосъобразността на заповедта. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 3, ал. и и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължават всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от кочан. Издаването на такъв документ е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при продажба на стока и/или услуга, респ. получаване на плащане. Неизпълнението на нормативното задължение правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Нарушението безспорно е установено предвид, че приходният орган на 23.02.2019 г. в 16, 20 часа при извършена проверка в пицария "Рагаци" в гр. Сливен е извършил контролна покупка на 1 бр. пица, 1 бр. минерална вода и 1 бр. капучино на обща стойност 10, 40 лв., но не му е издадена фискална касова бележка от монтирано в търговския обект фискално устройство, модел Tremol ZM-KL, ИН на ФУ: ZK061891 и ФП № 50130504, нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е също така, че след легитимацията на органа по приходите е отпечатан КЛЕН с № 1/23.02.2019 г. и контролната продажба не е отразена. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, по която касационният жалбоподател не спори, вкл. за извършеното от него нарушение. В касационната жалба в голямата си част оплакванията са свързани с инкорпорираното в заповедта за принудителната административна мярка предварително изпълнение, което е неотносимо към оспорването по същество на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането за предварителното изпълнение на заповедта се обжалва самостоятелно в 3-дневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че налагането на принудителна административна мярка задължително е обвързано с наличието на административнонаказателно производство, в хода на което има наложено административно наказание. Законосъобразни са изводите на съда, че не е налице такава обвръзка между административнонаказателното производство и производството по налагане на принудителна административна мярка. Двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка. Като е приел за неоснователно това възражение съдът не е допуснал нарушение на закона, нито на съдопроизводствените правила, каквито са изложените оплаквания от касатора. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, като в настоящето съдебно производство се представя анекс № 1/29.04.2019 г., по силата на който се прекратява договорът за наем на търговския обект с наемодателите – физически лица. Изрично законодателят приема с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция в ДВ, бр. 97/2017 г., в сила от 01.10.2018 г. принудителната административна мярка се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Затова в още по-голяма степен е без значение обстоятелството, че след издаването на заповедта за принудителната административна мярка договорът за наем на търговския обект е прекратен и се стопанисва от трето лице. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд и за неотносимост към законосъобразността на заповедта за принудителната административна мярка е приложението на чл. 187, ал. 4 ЗДДС с оглед предвидената в тази разпоредба възможност за прекратяване на мярката от административния орган, който я е наложил след като задълженото лице заплати глобата или имуществената санкция и в тази връзка правилно съдът е посочил, че ирелевантно за преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка е самото нарушение, а не дължимостта на наложената глоба или имуществена санкция. Относно срока за запечатване на търговския обект неправилно съдът е приел, че въпреки липсата на мотиви, заповедта не може само на това основание да се приеме, че е незаконосъобразна. От данните по делото се установява, че приходният орган е изложил мотиви относно посочения в заповедта срок – 15 дни, като изрично е отразил в оспорената заповед, че при преценката за този срок се вземат предвид тежестта на нарушението и последиците от него, както и вида и характера на търговската дейност. Макар и лаконични налице са мотиви относно срока, който е 15 дни, а съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС максималният срок, който може да се наложи е 30 дни. Усредненият срок, приет от приходния орган е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, а и не е налице липса на мотиви, както е прието в обжалваното решение. Въпреки така изложеното от съда с оглед останалите мотиви, с които са обсъдени всички релевантни за правния спор факти и обстоятелства първоинстанционният съд е постановил решение при липса на допуснати и посочени в касационната жалба нарушения, които да водят до неговата отмяна. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат. На ответника по касация също не се предвиждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение