Решение № 7556 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2021 г.

Решение № 7556 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 6947 от 04.12.2020 г. по адм. дело № 6305/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 8 състав, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С437-0034992 от 11.03.2020 г. на същия орган, с която на "Невен – НР1" ЕООД е наложена ПАМ "запечатване на търговски обекти" – бърза закуска - дюнер, находящ се в гр. София, ул. "Христо Стефчов" № 13, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа да обекта за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че в обжалваната заповед са описани както фактическите, така и правните основания за издаването й, като по категоричен начин е установено извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС от страна на търговеца. На второ място, касаторът се позовава на констатациите в протокола за извършена проверка № 0034992 от 26.02.2020 г., които не са оспорени от адресата на ПАМ, включително и при съставянето на самия протокол. На следващо място, изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, включително и относно определения срок на наложената ПАМ. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на "Невен – НР1" ЕООД срещу оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът "Невен – НР1" ЕООД, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С процесната № ФК-С437-0034992 от 11.03.2020 г. на същия орган, с която на "Невен – НР1" ЕООД е наложена ПАМ "запечатване на търговски обекти" – бърза закуска - дюнер, находящ се в гр. София, ул. "Христо Стефчов" № 13, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа да обекта за срок от 14 дни. Заповедта за ПАМ е издадена във връзка с извършена на 26.02.2020 г. в 15: 42 часа проверка на търговския обект, стопанисван от търговеца, при която при контролна покупка на 1 бр. среден дюнер на стойност 3, 00 лева и заплащането й в брой от проверяващия Р. Михайлов – инспектор по приходите в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че се вземат предвид: обстоятелството, че търговският обект се намира на оживено място, с висока посещаемост, т. е. с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти; индиция за наличие на създадена организация в обекта, целяща отклонение от данъчно облагане е установеното нарушение на реда и начина на отчитане на фискалните устройства, а именно установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 10, 67 лева. В обобщение е посочено, че от събраните данни се налага изводът, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ, се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез конкретното неиздаване на фискална касова бележка за извършваните продажби, препятстващи възможността за проследяване на оборота. Според първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неяснота относно състава на твърдяното нарушение, което обуславя крайния извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Прието е, че определеният размер на ПАМ за срок от 14 дни е надлежно мотивиран и съобразен със спецификите и тежестта на нарушението. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но по различни съображения: На първо място, не се споделят мотивите на първостепенния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт. В протокола за извършена проверка е описано нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а в заповедта в констативната част е посочено извършено от търговеца нарушение по чл. 3, ал. 9 от Наредбата, като при това несъответствие АССГ е приел, че в заповедта е посочено несъставомерно деяние. Видно от съдържанието на ПИП № 0034992 от 26.02.2020 г. за извършената контролна покупка на стойност 3 лева /среден дюнер/ от страна на търговеца не е издаден фискален касов бон, като неиздаването се потвърждава и от издаден КЛЕН. В протокола е отразено, че търговецът няма възражения във връзка с констатациите по него. В констативната част на обжалваната заповед е налице позоваване на нормата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата, която няма връзка с конкретното нарушение. В останалата част от оспорения административен акт ясно е изразена волята на административния орган относно характеристиките на твърдяното нарушение. Фактите, описани в ПИП, са отразени подробно в обжалваната заповед и законосъобразно е ангажирана отговорност на търговеца по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ / Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 3 /сега ал. 4 на чл. 25 от Наредбата/ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай принудителната административна мярка е наложена на дружеството за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС поради неизпълнение на задължението на търговеца да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой за осъществена продажба в обекта. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка на стойност 3. 00 лева от страна на органите по приходите на посочената дата и час от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Следователно, нарушението е съставомерно, като волята на административния орган досежно характеристиките на нарушението е ясна. Въпреки изложените по-горе съображения, касационната инстанция намира, че при определяне на продължителността на ПАМ около средния размер не са съобразени целите по чл. 22 ЗАНН и е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай при установена инцидентност и неустановени предходни нарушения на дружеството, при неотчетена продажба на стока за 3, 00 лева и това от нарушението реално да са произлезли вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. От друга страна, посочените от органа съображения относно местонахождението на обекта, вида на предлаганите продукти и високата му посещаемост не се обвързани с други конкретни факти, които да направят възможна преценка дали срокът на ПАМ е съобразен със спецификите на случая. Мотивите на заповедта относно определения срок на ПАМ са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина. В заповедта се съдържат общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Следователно, като е отменил заповедта като незаконосъобразна, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: В полза на ответната страна страна следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за касационното производство, като същото не се явява прекомерно с оглед направеното от касатора възражение относно претендирания размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение