Решение № 7909 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10145/2011 г.

Решение № 7909 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10145/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Божанка Атанасова Янчева, чрез процесуален представител адв. Пеневилова, против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по нейно искане вх. № 94-5681/30.05.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка във Ферма III, допусната от Общинска служба по земеделие Ивайловград (ОСЗ), в резултат, на което възстановените й имоти са включени в държавния поземлен фонд, с искане същите да бъдат отразени като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ (стопанисвани от общината или т. нар. остатъчен фонд). В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката е уточнил, че "Ферма III" е част от програмен продукт, който съдържа регистър на имотите и регистър на собствениците към картата на възстановената собственост. Искането на жалбоподателката е било за промяна на данните в регистъра на собствениците към КВС, тъй като въз основа на тях е погрешното отразяване на имотите върху картата на възстановената собственост, но в срока по чл. 57 от АПК административният орган не се е произнесъл, поради което същата счита, че е налице мълчалив отказ по чл. 58 от АПК. Жалбоподателката обосновава правния си интерес от оспорване, като сочи, че отказът за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка пряко засяга интересите й реално да й бъде възстановена собствеността върху наследствените земи. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Караиванова, представя писмени бележки, с които взема становище за недопустимост на жалбата, поради което моли да бъде оставена без разглеждане, алтернативно - да бъде отхвърлена, като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка за допустимост на оспорването, съобрази следното: Административното производство е образувано по молба рег. индекс 94-5681/30.05.2011 г. от Божанка Янчева, Чана Славкова, Милка Пачаманова и Христо Пачаманов, всичките легитимиращи се като възстановени собственици с решения на ПК. Конкретно настоящата жалбоподателка се легитимира с решение № 3798/17.03.1994 г. на ПК Ивайловград, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Атанас Недев Бъчваров в съществуващи/възстановими стари реални граници в землището на с. Пъново (сега с. Ботурче), община Ивайловград, на земеделски земи общо в размер на 53.14 дка. В молбата се е твърдяло, че по повод на искане за издаване на скици на възстановените имоти ОСЗ Ивайловград е уведомила заявителите, че такива не могат да бъдат издадени, тъй като всичките имоти попадат върху земи от държавния поземлен фонд. Конкретното искане до министъра на земеделието и храните е било да се извърши поправка на очевидна грешка, като наследствените земи бъдат изключени от държавния поземлен фонд и бъдат отразени като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ (стопанисвани от общината или т. нар. остатъчен фонд). При тези данни настоящият състав приема, че искането за поправка на явна фактическа грешка във Ферма III по своята си същност представлява искане за поправка на данните в регистъра на собствениците към картата на възстановената собственост. В този смисъл е и уточнението от процесуалния представител на жалбоподателката направено в съдебно заседание, в което е посочил, че Ферма III е част от програмен продукт, съдържащ регистър на имотите и регистър на собствениците към картата на възстановената собственост. Твърдените несъответствия в случая са допуснати в одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, която съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост представлява част от картата на възстановената собственост. Последната обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. При тези фактически обстоятелства настоящият състав намира, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо по следните съображения: Поправката на явна фактическа грешка е регламентирана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагането му. Съгласно чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. С аналогично съдържание е и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. От анализа на посочената нормативна уредба следва, че министърът на земеделието и храните, респ. упълномощеното от него длъжностно лице разполага с една правна възможност да издаде заповед за преработка на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, която той осъществява по своя преценка и то след като е изпълнена процедурата по чл. 26, ал. 10 и 11 от ППЗСПЗЗ. Съгласно трайно установената практика на ВАС министърът не е длъжен да се произнася по всяко искане за издаване на заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, като упражняването на предвидената в закона възможност е негово право, но не и задължение за издаване на административен акт. На обжалване по реда на АПК пред съда подлежат само заповедите, с които министърът или упълномощеното от него длъжностно лице нарежда или допуска да бъдат преработени влезлият в сила план за земеразделяне или одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, но не и неговият отказ - мълчалив или изричен, да упражни едно свое правомощие, преценката, за което е негова и не може да бъде променяна чрез съдебна намеса в административния процес. Поради това и непроизнасянето му не съставлява индивидуален административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол. Независимо от гореизложеното, дори и да беше допустима, жалбата би била по същество неоснователна. На първо място, искането до министъра за корекции в данните за собствеността на имотите не попада в легалната дефиниция на понятието "явна фактическа грешка" по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Освен това, по делото е приложена карта на застъпване като извадка от Картата на възстановената собственост (КВС), с която е констатирано застъпване на претендираните от жалбоподателката имоти с имоти № 000044, 000045, 000049, собственост на ДПФ, възстановени в съществуващи стари реални граници на Държавния поземлен фонд (ДПФ) в землището на с. Ботурче, община Ивайловград съгласно решение № 3433Е/3.08.1995 г. на ПК Ивайловград, както и с имот № 000154, собственост на МЗГ-ДЛ по КВС на с. Ботурче. При тези данни е безспорно, че се касае до спор за материално право, който може да бъде разрешен по общия исков ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не като се претендира поправка на явна фактическа грешка. По изложените съображения отказът за започване на административно производство за преработване на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, годен да бъде обект на съдебен контрол за законосъобразност, съобразно критериите, регламентирани в чл. 146 от АПК. Подадената жалба се явява без предмет и е процесуално недопустима за разглеждане по същество. Затова и определението, с което е даден ход на делото по същество следва да бъде отменено, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,