Решение № 16347 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2019 г.

Решение № 16347 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от В. Златков от [населено място], против решение № 455 от 21.01.2019 г., по адм. д. № 12582/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-315/5.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ-София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/66 от 24.08.2018 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване /П0/" при ТП на НОИ София-град /датата на разпореждането е неправилно посочена решението на ТП на НОИ и решението на АССГ като 21.08.2018 г. /. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Постановеното решение почива единствено върху документите, които се съдържат в административната преписка, където липсват доказателства относно характера и условията на труд, при които е работил касаторът след промяната на нормативната база през 1.01.2000 г., като такива не са били събрани от първоинстанционния съд. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо това да се уважи жалбата му. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София град, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № [ЕГН]/66/24.08.2018 г. на длъжностното лице "Пенсионно осигуряване" на основание чл. 69б, ал. 1 и 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Златков по подадено от него заявление вх. № 2113-21-6240/15.08.2018 г. на това основание. Съгласно чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, за 2018 година, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, навършили са възраст 53 години и 02 месеца за първа категория и 58 години и 02 месеца за втора категория и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки за мъжете. Пенсионният орган е установил с разпореждането, че към датата на подаване на заявлението – 15.08.2018 г., Златков има навършени [възраст] и осигурителен стаж: от първа категория – 03 г. 11 м. и 22 дни, от втора категория – 04 г. 00 м. и 09 дни и от трета категория – 29 г. 03 м. и 00 дни. Спорен е въпросът правилно ли пенсионният орган с процесното разпореждане не е зачел за първа категория по чл. 1, т. 7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ трудът, положен от Златков на длъжността "началник цех "Алуминиево производство, медно производство" след 1.01.2000 г. в "Енергокабел" АД, а го е зачел за втора категория труд на основание чл. 2, т. 4 от НКТП. Съгласно чл. 1, т. 7 от НКТП, за първа категория се признава само труда на изрично упоменатите в него професии, като "началник цех" не е сред тях. На това основание, органът е приел, че лицето няма необходимия минимум от 10 г. от І-ва категория труд и сбор от 100 точки, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Прието е също, че лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма изискуемата възраст от 64 г. и 01 м. за мъжете, към датата на подаване на заявлението си. Така мотивираното разпореждане № [ЕГН]/66 от 24.08.2018 г. е било потвърдено по аналогични съображения с решение № 2153-21-315/05.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, както и от първоинстанционния съд. Като е анализирал събраните по делото доказателства, съдът е направил извод също, че трудът на В. Златков през периода 1.01.2000 г. до 10.01.2004 г. е положен при условията на чл. 2, т. 4 от НКТП и следва да се счита за осигурителен стаж от втора категория, а не по чл. 1, т. 7 от НКТП. АССГ се е позовал и на чл. 9, ал. 8 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, според която от втора категория по чл. 2, т. 4 от НКТП е трудът на работниците /без посочените в т. 7 на чл. 1 от НКТП/, инженерно-техническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на цех в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава дейност. Предприятията в страната, в които се осъществяват тези дейности се обявяват списък, който присъства и предприятието на Златков, както е констатирал АССГ – цех "Алуминиево производство" и цех "Медно производство" на "Енергокабел" АД. Съдът е установил и че след 1.01.2000 г. не е приложим чл. 4а, б. "м" от ПКТП (отм.); , съгласно който трудът на касатора за периода от 1.01.1996 г. до 01.09.1998 г. – 2 г. и 8 м., положен на длъжност "Ръководител на участък топлинен" /леярно производство/ в КОЦМ "Д. Ганев" София и за периода от 9.09.1998 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "Началник цех "Алуминиево производство, медно производство" в "Енергокабел" АД е зачетен от пенсионния орган за първа категория труд. Решението е правилно. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни норми на чл. 2, т. 4 НКТП и чл. 1, т. 7 от НКТП. Правилото на чл. 2, т. 4 НКТП предвижда, че от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите без включените в чл. 1, т. 7. Неговият обхват е пояснен с чл. 9, ал. 8 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране както следва: "От втора категория е трудът на работниците (без обхванатите с т. 7 на чл. 1 от наредбата), инженерно-техническите специалисти и ръководните специалисти до ръководител на цех включително в обособените цехове и звена, свързани с производството, леенето и пластичната обработка на металите в металургичните заводи, в машиностроителните предприятия, ремонтните заводи и всички други предприятия, реализиращи такава дейност. Предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ". Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. е създала института на списъците към нея - на дейности, производства, работни места и професии, трудът при които е от първа или от втора категория. Списъците се допълват от комисия по категоризиране на труда при пенсиониране, определена със заповед на министъра на труда и социалната политика, която включва представители на Министерството на труда и социалната политика, НАП и НОИ, (чл. 7 от Инструкция № 13/2010 г.). Следователно, в обхвата на чл. 2, т. 4 НКТП са включени работници, заемащи длъжности в структурни звена, в които се извършва обработка на метали и които структурни звена са изрично посочени в списъка на чл. 2, т. 4 от НКТП, какъвто е случаят с длъжността, заемана от касатора в предприятието "Енергокабел" АД. Трудът на Златков в процесния период е втора категория съгласно списъка по чл. 2, т. 4 от НКТП, обявен в Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. В алинея 8 на чл. 9 от Инструкция № 13 след пояснението кои длъжности са обхванати от чл. 2, т. 4 завършва с правилото: "Предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ" (чл. 9, ал. 8), респ. "Цеховете (звената) от съответното предприятие, както и външните за предприятието организации се обявяват в списък в ТП на НОИ". По делото е безспорно установено, че В. Златков е работил като началник цех в цехове "Алуминиево производство" и "Медно производство" в "Енергокабел" АД. За да се приложи разпоредбата на чл. 2, т. 4 от НКТП за целия списъчен състав на съответния цех, звено, участък и др. е достатъчно в конкретната заводска, фирмена или др. структура да се извършва леене на метали. Ако тези дейности се извършват в обособено звено, в отделно помещение на цеха, права по чл. 2, т. 4 НКТП от ползват само работещите в това обособено звено или участък. Посочените места на работа на касатора, обосновават извода, че Златков е работил ежедневно и в рамките на целия работен ден именно където трудът е от втора категория. В аналогичен смисъл е установената съдебна практика – напр. решение № 2790 от 25.02.2019 г. по адм. д. № 1181/2018 г., VІ Отд. на ВАС, решение № 13864 от 15.11.2017 г. по адм. д. № 6251/2017 г., VІ отд. на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Правилно АССГ е оставил без уважение искането за допускане на свидетелски показания относно категорията на труд на касатора в процесния период, както и съдебно-техническа експертиза за установяването й, тъй като спорният въпрос е правен, а не фактически и засяга прилагането на материалноправните разпоредби към приетите за безспорно установени факти и обстоятелства по случая. Поради това, наведените касационни възражения са неоснователни. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си АССГ е приложил правилно материалния закон и правния му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, поради което и при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдебно решение следва да се остави в сила. За производството пред настоящата инстанция са претендирани от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да му се присъдят в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,