Решение № 3988 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2015 г.

Решение № 3988 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Иван Димитров Шопов от гр. София, против Решение № 1946 от 24.03.2015 г., постановено по административно дело № 6087 по описа за 2014 г. на Административния съд- София град (АССГ). В жалбата се подържат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение и потвърдения административен акт и се иска тяхната отмяна. Подробни съображения са развити в представената писмена защита, където се сочи необоснованост на съдебния акт, като постановен при неизяснена фактическа обстановка. Ответникът- Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричана за краткост Комисията), чрез юрисконсулт Табакова прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Подробни съображения са развити в представения по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Подчертава извършването на действия от комисията при условията на обвързана компетентност и липсата на законово изискване лицето да извършва дейност, като щатен или нещатен сътрудник. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд- София- град, е образувано по жалбата на Иван Димитров Шопов от гр. София, против Решение № 2-351/27.05.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНБ) в частта му, отнасяща се до жалбоподателя. С посоченото по- горе съдебно решение, административният съд отхвърля жалбата като неоснователна, като счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочена е разпоредбата на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно която принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на горепосочените органи и е анализирана разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като се приема, че наличието на който и да е от посочените в закона документи, в случая- документи, съставени от ръководилия го щатен служител; регистрационен дневник; картони обр. 4 - 2 бр.; работно дело IР-2633 е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. След анализ на нормативната уредба от АССГ се стига до извод, че административният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Приема се, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност, като секретен сътрудник на структурите на ДС. Настоящата инстанция на ВАС, трето отделение счита, че наведените доводи в касационната жалба за необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения в съдебното производство, поради неизясняване на релевантни факти са основателни. Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което подадената срещу него жалба е основателна. Първоинстанционният съд не е определил точно предмета на делото, като е приел за разглеждане Решение № 2-351/27.05.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНБ в ЧАСТТА, в която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Обжалвано пред АССГ е Решение № 2-351/27.05.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНБ в ЧАСТТА, в която се обявява установената и обявена с Решение № 230/16.06.2011 г. на Висшата атестационна комисия - принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Предходното Решение № 230/16.06.2011 г. на Висшата атестационна комисия е цитирано и то в диспозитива на оспореното по делото решение. Предвид това, че с него първоначално се обявява установената принадлежност, неговата същност, съдържание и момент на влизане в сила са пряко релевантни за настоящия спор. Неговата липса при разглеждане на делото сочи, че решението по него е постановено, при неизяснена фактическа обстановка. В противоречие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК от страна на съда не са дадени указания на Комисията да установи съществуването на фактическите и правни основания за постановяване на оспореното решение, като не е указано да се представи Решение № 230/16.06.2011 г. на Висшата атестационна комисия, данни за неговото връчване, дали същото е оспорено и съответно влязло в сила. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена, съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Допуснатите от административния съд и посочени по- горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност на административния акт е направен, без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на изложени мотиви от съда, относно същността и значението на първоначалното Решение № 230/16.06.2011 г. на Висшата атестационна комисия е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Само за прецизност следва да се посочи, че неправилно АССГ в съдебния акт се позовава на разпоредбата на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА /отменена с Д. В. бр. 103/28.12. 2012 г./, съгласно която принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на горепосочените органи, която правна норма не е действаща при издаване на оспореното решение от 27.05.2014 г. на комисията. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София- град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване, съобразно изискванията на чл. 170 от АПК. След събиране и преценка на относимите доказателства, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,