Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г.

Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСТК, докладчик съдията Боян Балевски Тълкувателно дело № 1/2019 г. на Търговската колегии на ВКС е образувано с разпореждане от 22.03.2019 г. на Председателя на Върховния касационен съд на осн. чл. 128, ал. 1 ЗСВ за постановяване на тълкувателно решение по въпрос, поставен по реда на чл. 292 ГПК, с определение № 71 от 11.03.2019 г. по т. д. № 978/2018 г. от състав на Второ търговско отделение на ВКС:

"Кои са надлежните страни в производството по предявен иск по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност и по-конкретно- следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?".

Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

По въпроса съществува противоречива практика:

1. В производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдиците на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект на страната на ответника.

2. Обявената в несъстоятелност банка следва да бъде конституирана и да участва като страна (ответник) в производството по посочените искове.

Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд, намира следното:

Производството по несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго - чл. 612, ал. 2 ТЗ. Това следва и от самите цели на банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл. 2, ал. 1 ЗБН, да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори. От посочените цели произтичат и основните принципи на производството по банкова несъстоятелност в чл. 2, ал. 2 на ЗБН: защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система. Тези основни принципи и цели намират своя израз и в редица процесуални разпоредби, включително в уредбата на участниците в отделните процедури в рамките на производството по несъстоятелност на банките и съпътстващите искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а именно:

• Банката е лишена от възможност да атакува решението за откриване на производство по несъстоятелност чрез управителните си органи (чл. 16, ал. 1 ЗБН),

• Същата задължително се обявява в несъстоятелност с прекратяване правомощията на органите й и лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността (чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗБН).

• В производството по банкова несъстоятелност не се предвижда каквато и да е възможност за оздравяване на банката-длъжник (чл. 7 ЗБН), нито изобщо е възможно същата да продължи съществуването си като правен субект след прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото, съгласно чл. 105, ал. 3 ЗБН с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност същата се заличава в ТР.

• Според изричните разпоредби на закона (чл. 68, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 ЗБН), банката не е сред лицата, на които е признато от закона право на възражение и иск за защита срещу предявени вземания на кредитори.

С оглед на тази уредба органите на обявената в несъстоятелност банка са напълно лишени от управителните и представителните си функции, които са възложени на синдика, без да е допустима хипотеза на запазване на техните представителни правомощия, както е в общото производство по несъстоятелност на осн. чл. 635, ал. 3 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба осъществяването на процесуално представителство от управителните органи на несъстоятелния длъжник- юридическо лице, включително в производствата по отменителни искове, според ТЗ е допустимо само в случаи, които не са предоставени на синдика. В уредбата на исковете по чл. 649 ТЗ липсва норма аналогична на чл. 62, ал. 3 ЗБН /в ред. ДВ бр. 33/2019 в сила от 14.04.2019 г./, изрично предвиждаща, че в делата по иск с правно основание чл. 59, ал. 3 или 5 ЗБН, както и исковете по чл. 60, по чл. 60 а ЗБН и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите синдикът на банката осъществява процесуално представителство на същата. Той не може да участва в две различни процесуални качества на двете насрещни страни в рамките на един процес. Ето защо на страната на ответника в производствата по иск с правно осн. чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН следва да участва само другата страна по оспореното материално правоотношение- извършилият прихващане кредитор.

Следва да се има предвид, че в производството по несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на страна по делото. Той представлява масата на несъстоятелността и отговаря за събиране на вземанията, а и за удовлетворяване интересите на кредиторите. Предвид което и съобразно изложените по-горе принципи и цели на специалното производство по банкова несъстоятелност, прокламирани общо в чл. 2 от ЗБН, може да се направи извод, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността. С оглед на това между нея и синдика е изключено възникването на правен спор, какъвто принципно съществува между ищеца и ответника като страни в исковия процес. Участието на синдика в производството по иск с правно осн.

чл. 59, ал. 3 и 5 ЗБН е в защита интересите на кредиторите на несъстоятелността и на масата на несъстоятелността, поради липса на необходимост от съблюдаване интереси на несъстоятелната банка, стоящи извън посочените в чл. 2, ал. 2 ЗБН.

Разпоредбата на ал. 3 на чл. 62а, приета със ЗИДЗБН /ДВ бр. 33 от 19.04.2019/, която гласи, че в случаите, в които по образувани от лицата по чл. 62, ал. 1 дела, съдът назначава особен представител на разноски на ищеца, възнаграждението на особения представител се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, не води до единствено възможен извод, че се отнася до участието на банката като самостоятелен правен субект, който не се представлява от синдика, поради противоречие в интересите между него и банката, каквато хипотеза по изложените по-горе съображения няма как да е налице. Разпоредбата има за цел единствено да уреди лимитирано възнаграждението на особения представител във всички възможни хипотези на чл. 29 ГПК /например при назначаване на особен представител на извършил прихващането кредитор-юридическо лице, поради заличаване на управителните му органи и др./ или в тази по чл. 47 ГПК при ответник - физическо лице.

По изложените съображения, Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховен касационен съд