Решение № 396 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 856/2008 г.

Решение № 396 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 856/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т. от гр. В. срещу решение № 1160 от 31.10.07 г. по гр. д. № 1829/2006 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, в резултат на което били направени грешни изводи за липса на идентичност между възстановения по ЗСПЗЗ имот и този, който първоначалният ищец е притежавал преди образуване на ТКЗС, както и за това, че даденият на ответниците за ползване имот по ПМС № 1/81 г. е същият, който ползват и понастоящем и който са изкупили по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците в производството - М. Г. П. и П. Г. П. от гр. В. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат във възражението си срещу нея и в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решението от 25.07.06 г. по гр. д. № 2502/05 г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от П. Г. Т., конституирана по реда на чл. 120 от ГПК като наследник на починалия в хода на процеса Г. Н. Д., срещу М. Г. П. и П. Г. П. иск по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот № 111 по ПНИ на с.о. м. "Д", землището на кв. Виница, гр. В., с площ от 555 кв. м., при граници: път, ПИ № 110, ПИ № 104 и ПИ № 112. В. съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на решение № 544/17.08.98 г. на ПК В., с което на наследодателя и Г. Н. Д. е била възстановена в стари реални граници собствеността върху бивша нива от 3,245 дка в местността "Т", представляваща имот № 1132 по КП от 1956 г., включваща понастоящем процесния имот пл. № 111 по плана на новообразуваните имоти на местността "Д". Извършена е преценка за законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността и е прието, че липсва идентичност между имота, притежаван от Г. Д. към момента на образуване на ТКЗС и възстановения имот. Този извод е направен след преценка на данните по приетите по делото технически експертизи, писмените и гласните доказателства за местоположението на притежавания от Г. Д. имот. Прието е, че за местността "Д" няма кадастрален план от 1956 г. Поземлен имот № 1132 е бил идентифициран като имот на Г. Д. въз основа на аерофотоснимки и проведена анкета за установяване на собствениците. По този план границите на имот пл. № 1132 към момента на кооперирането са: Елена Ж., неидентифициран собственик, път и Я. Д. Съпоставени с границите по нотариалния акт от 1920 г. на Н. Д., праводател на Г. Д. - те съвпадат само частично - път и Я. Д., за който е представено удостоверение за наследници, че е син на И. Д. Обсъдено е и обстоятелството, че липсват данни за площта на имота по нотариалния акт от 1920 г.; има противоречие в свидетелските показания за една от границите му /Еленка/; липсва идентификация на имота по извлечението от партидата на Н. Д. в основната данъчна книга от 1929/1930 г. и от 1933/1934 г.; липсва записване в емлячния регистър на името на Г. Д. Прието е също, че процесният имот попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че е бил предоставен на ответниците за ползване по ПМС № 1/81 г., през 1986 г. е бил застроен от тях с двуетажна масивна вилна сграда с тавански етаж, те са се възползвали от възможността да закупят земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Отхвърлено е възражението на ищците, че предоставеният за ползване имот - хавра от 600 кв. м. в местността "К" не съответства на имота в местността "Д", който реално се ползва от ответниците. Въззивното решение е правилно като резултат. Неправилен е изводът на въззивния съд, че липсва идентичност между имота, притежаван от Г. Д. към момента на образуване на ТКЗС, находящ се в местността "Т" и този, който му е възстановен с решението на поземлената комисия от 1998 г., находящ се в обединената местност "Д". В тази част касационната жалба е основателна установено е по делото, че Г. Д. е получил с неформален акт от своя баща Н нива в местността "Т", която е владял повече от 20 г. преди образуване на ТКЗС. Праводателят му Н. Д. е придобил собствеността върху нивата чрез покупко-продажба, оформена с нот. акт № 820/1920 г., в който освен местността, са посочени и три от границите и - път, И. И. и Ж. Й. становено е чрез експертизи, че местността "Т" попада в окрупнената местност "Я" - т. 4 от протокол от 30.06.97 г. на комисия по окрупняване на малките местности, а понастоящем попада в местността "Д", съгласно заключението по т. 1 от тройната техническа експертиза, както и от обясненията на вещото лице инж. В в съд.заседание на 21.04.06 г. Идентичността на притежавания преди ТКЗС и възстановения имот е установена чрез аерофотоснимки и чрез анкетиране. Свидетелските показания по делото не влизат в противоречие с тези данни. Свидетелят П. е установил, че границите на нивата към момента на образуване на ТКЗС са били: път, Я. И. Д. и К. Й. и жена му Е. Л. становила, че бащата на К. Й. е Й. Ж., а на Я. Д. - И. Д. Същите граници установява и свидетелят Ж. От съпоставката на тези показания с данните по нотариалния акт може да се направи извод, че И. Д., за който говорят свидетелите, е И. И. Д., от когото праводателят на ищеца е закупил процесната нива и който е посочен като един от съседите и в нотариалния акт. Йордан Ж. пък е син на другия съсед по нотариалния акт - Ж. Й. Няма разминаване и в третата граница - път. Еленка, за която споменава въззивният съд, не е същински съсед на имота, тя е снаха на единия от съседите - Ж. Й. Техническата експертиза на в.л. инж. А, приета в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция не съдържа никаква съпоставка на данните по делото, изхожда единствено от различието в наименованията на местностите през различните периоди от време и затова не следва да се взема предвид. Нещо повече, в тази експертиза се съдържат данни за идентичност на имотите, тъй като съседните имоти № 1131 и I1415 са възстановени съответно на Е. Л. Ж. /снаха на Ж. Й./ и на Я. И. Д. - син на И. И. Д. И на последно място - обстоятелството, че Г. Н. Д. не е декларирал тази нива през 1949 г. не означава, че той не е бил неин собственик към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г., тъй като давността, според свидетелските показания е започнала да тече през 1936 г. и е изтекла през 1956 г., т. е. след момента на декларирането на имотите през 1949 г., но преди образуване на ТКЗС. Неоснователно е другото оплакване в касационната жалба - че съдът неправилно е зачел извършеното от ответниците изкупуване на спорния имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази част въззивното решение е правилно, което обуславя правилност на крайния извод за неоснователност на претенцията по чл. 108 от ЗС. Правилен е изводът на въззивния съд по основния спорен въпрос - че предоставеният на ответниците имот по ПМС № 1/81 г. е същият, който те ползват и който са изкупили. Действително, има разлика в местностите - предоставен е имот в местността "К", а се ползва имот в местността "Д". От заключенията на вещото лице инж. В обясненията му в съдебно заседание, както и от приложените карти на стр. 44, 45 и 72 от първоинстанционното производство се установява, че местността "К" в землището на с. К. и местността "Т" в землището на кв. Виница са били съседни, без ясно очертани граници, части от тях са попадали в съседното землище, а понастоящем попадат в обединената местност "Д". В удостоверението за данъчна оценка на процесния имот от 13.06.2005 г. е посочено, че той се намира в местност "К". Същата местност е посочена и в скицата на имота № /03.09.96 г., заверена от ОбПК В. Не следва да се възприема заключението на тройната техническа експертиза по делото, че липсва идентичност между предоставения на ответниците имот и този, който те ползват, тъй като от една страна вещите лица изхождат от различието на местностите, а малко след това сами допускат, че местността "К" и местността "Т" нямат обозначени граници в картния материал и може да се касае за съседни местности, които попадат в съседни землища. Освен това - на ответниците е предоставен имот при съседи Б. А. А. /Боян М. С./ и път, а към настоящия момент тези две граници съвпадат според данните по същата експертиза. Не следва да се обсъжда направеното едва с касационната жалба възражение, че ответниците не са изкупили спорната земя в тримесечния срок от влизане в сила на оценката, още повече, че то не е съобразено с действащата към момента на изкупуването /09.09.94 г./ редакция на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като въззивното решение е правилно като резултат, то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,