Решение № 1451 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13065/2015 г.

Решение № 1451 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13065/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. П. против решение № 1432 от 9.10.2015 г. по адм. дело № 1646/2015 г. на Административен съд - Б., с което жалбата му против заповед рег. № 263/30.07.2015 г. на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Б. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 16а, ал. 1, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Възражението, че в заповедта не са посочени правните и фактически основания за издаването й, е неоснователно. Допуснатото от служителя дисциплинарно нарушение е описано подробно, посочени са времето и място на извършване, както и че това поведение на служителя съставлява неизпълнение на служебните задължения, предвидени в т. 1, т. 7, т. 10 и т. 15 от раздел II на длъжностната характеристика, като същевременно е в противоречие и с т. 44 от Етичния кодекс на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" - нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР. С това формалните изисквания на закона са спазени и правото на служителя на защита не е нарушено. Доводът, че не са изложени съображения относно вида и размера на наказанието също не може да бъде споделен. Наказанието е определено съобразно вида на нарушението, в съответствие с нормата на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР. Същото е за минималния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от закона, поради което липсата на съображения относно неговия размер в случая не накърнява изискванията за форма, както и правото на служителя на защита. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за допуснато дисциплинарно нарушение от служителя Павлов е извършена проверка, приключила с обобщена справка. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са представени след започване на проверката и след запознаване със справката.). Взети са предвид и събраните доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения и нарушението на етичните правила за поведение на държавните служители. В конкретния случай е установено, че на 5.06.2015 г. в интервала от 02.58 часа до 04.00 часа, жалбоподателят, държавен служител, надзирател II степен в арест Б. към сектор "Арести" I-ва категория при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Б., като дежурен надзирател на посочената дата, се отклонява от поста и прекарва посоченото време в битовата стая на ареста. Описаното поведение на служителя правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, предвидени в т. 1, т. 7, т. 10 и т. 15 от раздел "Функционални задължения по арест" на длъжностната характеристика, както и като нарушение на т. 44 от Етичния кодекс на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", за които се налага дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР, в какъвто смисъл е издадената заповед. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя и правото на органа да наложи наказание е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на административния съд постановява решение в съответствие със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 и ал. 2 от АПК като на страните са дадени указания в този смисъл и им е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 10.09.2015 г.) Представените в хода на административното производство и пред съда писмени доказателства са подробно обсъдени, а изводите на съдебния състав са направени след анализ и съвкупна преценка на всички доказателства, като са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,