Решение № 14184 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2018 г.

Решение № 14184 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът обжалва решението на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е изменен ревизионният акт като са намалени допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: - за 2011 г. от 342, 97 лв. на 137, 81 лв., за 2013 г. - от 313, 14 лв. на 125, 27 лв. и за 2014 г- от 460, 56 лв. - на 184, 22 лв., ведно със съответните лихви за забава. Изложени са съображения за неправилност на решението в оспорената част, като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, което обуславя и неговата необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че получената от Н. И. субсидия за процесните периоди е облагаема, но не по реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ като излага подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на РА изцяло с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – Н. И. от [населено място] - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на спора пред АС – Пловдив е бил ревизионен акт №Р-16001617001103-091-001/12.10.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 719/11.12.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. относно допълнително определени за Н. И. дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 342, 97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 190, 29 лв., за 2013 г. в размер на 313, 14 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 109, 81 лв. и за 2014 г. в размер на 460, 56 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 114, 71 лв. Установено е в хода на ревизионното производство, че Н. И. е получил по банкова сметка референтни национални доплащания за земеделски производители – тютюнопроизводители, както следва: през 2011 г. – 3429, 62 лв., през 2013 г. – 3131, 81 лв. и през 2014 г. – 4605, 60 лв. Така получените доходи не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не участват в определяне на годишната основа за облагане за съответната година, тъй като според жалбоподателя те попадат в хипотезата на освободените от облагане доходи по реда на ЗДДФЛ. Според ревизиращите получените суми /субсидии/ за периодите 2011 г., 2013 г. и 2014 г. са облагаеми, тъй като след анализ на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. и Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на МЗХ, са установили, че право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на референтния период 2007 г. – 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), и продължават да извършват земеделска дейност. Процесните суми не следва да се обвързват с 2009 г. и предходни години, тъй като тези години са единствено референтни като предпоставка и база за определяне на субсидиите за следващите години, през които земеделски стопани продължават да извършват земеделска дейност. Съдът е очертал спорните въпроси, а именно налице ли са основания за облагане с данък върху доходите на физическите лица на получените от жалбоподателя субсидии за кампания 2011 г., 2013 г. и 2014 г., платени съответно през 2011 г. – 3429, 62 лв., през 2013 г. – 3131, 81 лв. и през 2014 г. – 4605, 60 лв., както и редът, по който следва да бъдат обложени получените суми – този по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ като доходи от други източници или по чл. 29 от ЗДДФЛ като доходи от друга стопанска дейност, предвид отмяната, считано от 01.01.2010 г. на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, уреждала необлагаемост на доходите на ФЛ, регистрирани като земеделски производители. Приел е, че подпомагането на схемите за доплащане, не са обвързани с производството за 2007 - 2009 г., по смисъла на § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 99/2011 г., в сила от 01.01.2012 г./ и § 58 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /обн. ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, а за кампанията, за която са отпуснати. Този извод е подкрепен и от съдържанието на разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за получаване на национални доплащания по схемите, предвидени в чл. 1, ал. 2, тт. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9, земеделските стопани подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (наричана за краткост Наредба № 5/2009 г.), както и нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г., за получаване на национални доплащания по схемите, предвидени в чл. 1, ал. 2, тт. 1, 2, 3, 4 и 6 и ал. 3 земеделските стопани подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. Следователно, процесните субсидии макар и отпускани въз основа на данните от референтния период, не се отнасят за него, а се отпускат за всяка година, за която има подадено заявление. С оглед изложеното, съдът е приел за законосъобразен изводът на органите по приходите, че получените субсидии за периодите 2011 г., 2013 г. и 2014 г. са облагаеми, но не по реда на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, в какъвто смисъл е изготвеното заключение по ССчЕ, вещото лице по което, след приспадане на необходимо присъщите разходи в размер на 60 % е достигнало до извода, че за 2011 г. дължимият данък е в размер на 137, 81 лв. и лихви за просрочие – 76, 15 лв., за 2013 г. дължимият данък е в размер на 125, 27 лв. и лихви за просрочие – 43, 96 лв. и за 2014 г. дължимият данък е в размер на 184, 22 лв. и лихви за просрочие – 45, 93 лв. Въз основа на тези констатации съдът е отменил РА в размерите над така установените суми. Оплакванията са свързани с изводите на съда относно приложимия ред за облагане на получените от Н. И. субсидии за 2011 г., 2013 г. 2014 г., като счита, че в случая е приложим този по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а не този по чл. 29 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаем е доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай субсидиите са отпуснати на И. по схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството, предвидена в чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. (съответно Наредба № 2 от 11.02.2010 г.) за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитираните наредби регламентира условията за получаване на субсидии от категорията на процесните, а именно: 1. кандидатът да е земеделски стопанин, който да е отглеждал тютюн през която и да е година на референтния период 2007 г. – 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ и 2. да продължава да извършва земеделска дейност. Правилен е даденият от съда отговор, че в конкретния случай субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници. Доводите на касатора, че при липса на доходи от селскостопанска дейност субсидията следва да се обложи като брутна сума, без да се приспадат нормативно признати разходи, е неправилен. Липсата на селскостопански доход не препятства квалифицирането на субсидията като такъв по чл. 29 от ЗДДФЛ. Изискването за получаване на ежегодни доходи/печалба от дейността не съответства на характера не само на земеделската, но и на всяка друга търговска дейност. В тази връзка необосновано е позоваването в жалбата на определението по § 1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Доход, свързан с дейността на земеделския производител, го квалифицира като облагаем по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е приложима единствено в съпоставка със специалните разпоредби, относими към облагаемите доходи на регистрираните земеделски производители. Субсидията може да бъде приета като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е предназначена субсидията или е използвана за негови лични нужди. В случая такива обстоятелства не са установени в административното и в съдебното производство. Решението в тази част, в която е отменен частично РА, не страда от релевираните в жалбата касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. В останалата част на РА, жалбата срещу него е отхвърлена. В тази част решението не е обжалвано пред касационния съд е и влязло в сила. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Няма данни и ответникът по касация да е претендирал и направил разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,