Решение № 9502 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15192/2008 г.

Решение № 9502 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15192/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ДОУИ- Пловдив против решение № 1052/24.10.08 г. постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 656/08 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на ревизонен акт (РА) № 13001113/10.11.06 г. на ТД на НАП-Пазарджик, в частта, в която за данъчен период - м. 05.2002 г. на "Арис Илиана" ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 4 983,20 лв. по фактури № № 6532/13.05.02 г. и 6555/20.05.02 г. издадени от "Реал Консервен България" ООД. Със същото решение на жалбоподателя са присъдени разноски по делото в размер на 360 лв. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касация - "Арис- Илиана" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. За да прогласи нищожността на РА в посочената част, първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, с което първоначалният съдебен акт, постановен по тази част от спора е отменен и делото е върнато за ново разглеждане в същата част, от друг състав на първоинстанционния съд. С отменително решение № 2843/12.03.2008 г. постановено по адм. д. № 12021/07 г. Върховният административен съд е констатирал, че за периода м. 05.02 г. има извършена данъчна проверка, приключила с ДАПВ № 569/12.07.02 г. с който е възстановен декларирания за периода данък за възстановяване и който ДАПВ не е приложен по делото. ВАС е приел, че несъбирането на ДАПВ е съществено процесуално нарушение, допуснато от съда, което е препятствало обективната преценка на съда за валидността на обжалвания РА за посочения период. ВАС е дал указания по тълкуването и прилагането на чл. 133 и 134 от ДОПК. Съдържанието на дадените указания е, ДАПВ е данъчен акт по смисъла на ДОПК и при наличието му, при извършването на ревизия, за периода/те, за който е издаден приложим е редът на чл. 133 от ДОПК, като в този случай възлагането на ревизията следва да се извърши от органа по чл. 134, ал. 4 от ДОПК. Дадени са указания за събиране по делото на ДАПВ и за извършване на преценка, дали той касае данъчни задължения идентични на тези, определени с РА, за да се направи извод следва ли да намери приложение, редът, установен в чл. 133 и чл. 134 ДОПК. При новото разглеждане на делото, административният съд е събрал по делото въпросния ДАПВ, като въз основа на него е установил, че той касае резултат от приложението на ЗДДС за данъчен период - м. 05.02г. който е част от ревизирания период. Спазвайки указанията на отменителното решение на ВАС и въз основа на констатираното при новото разглеждяне на делото, административният съд е приел, че за извършването на ревизия на периода м. 05.02 г. е бил приложим реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, но в конкретния случай той не е спазен. Направен е извод, че за м. 05.02 г. по аргумент от чл. 134, ал. 4 от ДОПК, ревизията е следвало да се възложи от териториалния директор. В конкретния случай обаче заповедта за възлагане на ревизията е издадена от и. д. началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - Пазарджик, който е некомпетентен орган за възлагане на повторна ревизия. Въз основа на така констатираните обстоятелства е направе извод за нищожност на РА. Решението на Пловдивски административен съд е правилно. Съдът е имал указания от касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение на ВАС, които по аргумент от чл. 224 АПК са задължителни за него. Като е изпълнил указанията на касационната съдебна инстанция, административният съд е процедирал правилно и в съответствие със закона. Изпълнението на указанията водят до резултата, постановен с обжалваното решение. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд