Решение № 12010 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2011 г.

Решение № 12010 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Петров от гр. Сливен, против решение № 185 от 20.01.2011 г., постановено по административно дело № 237 по описа за 2010 г. на Административния съд - Сливен. Със същото е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 8 от 14.07.2010 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване", гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № МП-6835-3 от 17.05.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото управление, материализиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Сливен, не е ангажирал становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Сливен, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Петър Георгиев Петров от гр. Сливен решение № 8 от 14.07.2010 г. на директора на РУСО - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № МП-6835-3 от 17.05.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото управление, обективиращо отказа за отпускане при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петър Георгиев Петров от гр. Сливен. Мотивите на административния орган са били, че лицето не отговаряло на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като нямало 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Прието е също, че заявителят, настоящ касатор, не отговарял и на изискването по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО за възраст 63 години към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, както и че не покривал изискванията на чл. 68, ал. 4 от КСО за навършени 65 години. Директорът на НОИ - РУСО - гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Петров срещу това разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на административния орган. В мотивите на решението се излагат доводи, че стажът, придобит в периода от 20.01.1992 г. до 31.12.1999 г., се зачитал като такъв от трета категория труд, тъй като длъжността, заемана от него - ръководител/началник на автосервизна работилница - не попадала във втора категория по т. 26, т. 66г или т. 66и ПКТП. Посочил е също, че дори да се зачете за втора категория положеният труд в периода от 20.01.1992 г. до 31.12.1999 г. и се сумира със зачетения вече такъв от 4 години, 2 месеца и 2 дни, то отново не се изпълнявало условието за 15 години трудов стаж от втора категория, съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С постановеното решение Административния съд - Сливен е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административни актове, като е приел, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност "началник на автосервизна работилница" и "ръководител сектор автосервизна работилница" от 20.01.1992 г. до 31.12.1999 г. в "Асеновец ПМА" - Сливен, преименувана в "Механизация и автотранспорт" ЕООД - Сливен ("СМК - Стройцем" ООД - гр. Сливен), не попада в обхвата на посочените разпоредби и положеният труд не би могло да бъде причислен към втора категория. Съдът е основал заключението си на извършената преценка на събраните по делото доказателства, позовал се е и на констатациите от назначената съдебно-икономическа експертиза и е извел извод, че за жалбоподателя не са били налице материалноправните предпоставки за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза - основна и допълнителна, неоспорена от страните. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че през процесния период 20.01.1992 г. до 31.12.2002 г. дружеството - осигурител е осъществявало търговската си дейност в отрасъл "строителство", като жалбоподателят е заемал длъжностите "началник на автосервизна работилница" и "ръководител сектор автосервизна работилница", а трудът, положен на тези длъжности не попадал във втора категория по т. 26, т. 66г и т. 66и от отменения ПКТП и чл. 2 от НКТП, и следвало да е от трета категория. При извършената проверка експертът е установил още, че функциите на Петров при изпълнение на трудовата му дейност се свеждали до планиране, направляване и координиране дейността на автосервизните работници по ремонт и поддръжка на строителни машини. Постановеното от Сливенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст, и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това дали положеният от Петров труд в периода от 20.01.1992 г. до 31.12.2002 г. е бил такъв от втора категория. Съгласно изготвените по делото основна и допълнителна съдебна експертиза и въпреки отрасловата принадлежност на дружеството - осигурител - "строителство", безспорно се установява, че касаторът не е извършвал трудовата си дейност непосредствено на строителни обекти или производствени такива, както и че не попада в категорията на автосервизните работници, заети с непосредствената строителна или ремонтна дейност, тъй като е бил включен в отдел "Административен", заемал е ръководна длъжност и извършваната от него трудова дейност се е състояла в планиране, направляване и координация на производствената дейност, осъществяване на контрол върху разходите на материали, осигуряване на условия за нормално протичане на трудовия процес. С оглед на така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема, че положеният в спорния период труд не може да бъде подведен към нормата на т. 26 от ПКТП (отм.) и квалифициран като труд от втора категория и в този смисъл наведените доводи в касационната жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалноправната разпоредба на т. 66г от ПКТП (отм.), която причислява автосервизните работници, визирани в цитираната норма, към втора категория труд. Като място на осъществяване на трудовите функции на същите обаче са посочени специализираните звена в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирма "Мототехника" и в тази точка не е включен ръководния персонал. Както обосновано е приел решаващият състав, положеният от касационния жалбоподател труд не попада и в обхвата на посочените в т. 66и от ПКТП (отм.) длъжности, включващи работниците в специализираните строително - монтажни фирми и организации, работниците от специализираните ремонтни бригади и звена, фирми и предприятия, извършващи ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строителномонтажната дейност и производство на строителни заготовки, както и инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително. От данните по делото е видно, че ръководителят/началникът в автосервизната работилница в администрацията на "СМК - Стройцем" ООД - гр. Сливен, се е занимавал с контролни функции във връзка с планиране, направляване и координация на производствената дейност, осъществяване на контрол върху разходите на материали, осигуряване на условия за нормално протичане на трудовия процес и не е работил непосредствено на строителен обект. В разглеждания случай е установено, че трудовата си дейност Петър Петров е развивал като началник/ръководител на автосервизна работилница за сервизно обслужване на специализирани строителни машини и МПС и трудът му не може да бъде зачетен по условията на втора категория труд, тъй като не е положен на обект от строително-монтажна дейност. Безспорно е, че касаторът е бил включен в отдел "Административен", заемал е ръководна длъжност, а трудът на ръководния персонал в администрациите е от трета категория, тъй като работниците и служителите на тези административни длъжности не са заети пряко в строително-монтажна дейност или в специализираните звена в строителството, каквото е изискването на т. 26 и 66и ПКТП (отм.). Трябва да се прави разлика между контролиращ персонал и лица, работещи в строителството. Лицата на ръководни и контролиращи длъжности не ползват правата по т. 26 и 66и ПКТП (отм.). След като трудът на Петър Георгиев Петров на длъжността "ръководител на автосервизна работилница" в "СМК - Стройцем" ООД - гр. Сливен не е положен на строителни обекти, не може да бъде зачетен от втора категория. Изложеното налага категоричният извод, че този трудов стаж следва да бъде зачетен от трета категория труд, както правилно е приел и административният съд. По изложените по-горе съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е приложим и записът на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). С разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) е регламентирана възможността лицето да докаже, че макар трудът да не е положен на съответната длъжност, посочена в правилника, то той е бил със същата вредност и тежест като на конкретно визираните длъжности. В процесния случай не се установява положеният от Петров труд като началник/ръководител на автосервизна работилница да е бил със същата вредност и тежест като на автосервизните работници. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на заключението на съдебно-икономическата експертиза. Заключението на вещото лице не е било оспорено от касационния жалбоподател при изслушването му от съда, нито е поискано назначаването на тройна експертиза. Вещото лице е изпълнило възложената му задача, която е била формулирана от самия касатор. Съдът е дал възможност на Петър Петров да представи доказателства и да прави доказателствени искания, поради което същият е имал възможност да докаже защитната си теза. Още повече, че оспорването му пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Застъпеното в касационната жалба становище "непрекъснато съм заемал длъжността "началник на работилница за ремонт на строителни машини и транспортни средства" за периода от 20.01.1992 г. до 31.12.2002 г. и този труд навсякъде в държавата е бил втора категория труд", не намира нормативна опора. Атакуваните административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Административният съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,