Решение № 12198 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2017 г.

Решение № 12198 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 780/13.02.2017 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 6354 по описа на същия съд за 2016 г., с което по жалба на "Джи Ей Ти Екс Рейл Германия" ГМБХ е отменен РА № 2101311520/14.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1274/21.07.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, като е признато на дружеството право на данъчен кредит по митнически декларации: № 13BG003000H0034808/28.02.2013 г. в размер на 30 980,35 лв; № 13BG003000H0065036/15.04.2013 г. в размер на 30 980,35 лв.; № 13BG003000H0065127/15.04.2013 г. в размер на 30 980,35 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Джи Ей Ти Екс Рейл Германия" ГМБХ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящото касационно производство е второ по ред, тъй като с Решение № 7080/13.06.2016 г. по адм. д. № 2123/2015 г. ВАС - VIII отделение е отменил Решение № 8098 от 22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 8674/2014 г. по описа на Административния съд - София град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. При новото разглеждане на делото АССГ е отменил РА № 2101311520/14.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1274/21.07.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, като е признал на "Джи Ей Ти Екс Рейл Германия" ГМБХ право на данъчен кредит по митнически декларации: № 13BG003000H0034808/28.02.2013 г. в размер на 30 980,35 лв; № 13BG003000H0065036/15.04.2013 г. в размер на 30 980,35 лв.; № 13BG003000H0065127/15.04.2013 г. в размер на 30 980,35 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият състав е приел, че спорът относно приложимостта на общия ред по ЗДДС за възстановяване на данъчен кредит по митническите декларации, а не този по Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. /както е приела приходната администрация/, е решен с произнасянето на ВАС VIII отделение с решението по дело 2123/2015 г. След като ревизираното дружество е доказало изпълнението на изискванията на разпоредбите на чл. 16, 68, 71 и чл. 90, ал. 1 от ЗДДС, а именно: осъществило е внос, притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител, данъкът е внесен в републиканския бюджет, чрез съответното митническо учреждение, оформило вноса, то незаконосъобразно с РА му е отказано признаване на право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото и въз основа на тях правилно е приложил материалния закон в съответствие и с дадените указания в отменителното решение на ВАС. В същото касационният състав се е позовал на приложимост на нормата на чл. 171а от Директивата, която дава право на държавите-членки да позволят на данъчно задължени лица, които нямат постоянен обект на тяхна територия, да възстановяват ДДС по общия ред вместо по реда на Директива 2008/9/ЕО и Директива 86/560/ЕИО (въведени в българското законодателство съответно с Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. и Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г.). Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице (било то установено на територията на България или не) има право да се регистрира по ЗДДС и да ползва от всички права, предвидени в него за регистрираните лица (включително правото на данъчен кредит). Страните по делото не спорят, че "Джи Ей Ти Екс Рейл Германия" ГМБХ е чуждестранно лице регистрирано за целите на ЗДДС в България, за което е получило служебен номер от регистъра на НАП: 4222310119 и ЕИК - BG 3075268024. През ревизирания период дружеството извършва като основна дейност: ВОП на резервни части за поддръжка на жп-вагони, намиращи се във "Вагоно-ремонтен завод" гр. Карлово и внос на двуосни талиги от Турция, във връзка с които претендира право на ДК в общ размер на 92 941,05 лв. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 3 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16, като упражняването на това право става по реда на чл. 72 от ЗДДС. В конкретния случай "Джи Ей Ти Екс Рейл Германия" ГМБХ " е вносител, който притежава митнически декларации и данъкът по тях е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС, в този смисъл е и отговорът на Агенция "Митници" /л. 68/, поради което обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит на дружеството. Неоснователно касаторът се позовава на решение от 25.10.2012 г. по съединени дела С-318/11 и С-319/, тъй като то е неотносимо към настоящия казус. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С оглед изхода на спора на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,