Решение № 15654 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2013 г.

Решение № 15654 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Антония Добрева Орешкова от гр. Казанлък срещу решение № 49 от 11.04.2013 г. по адм. д. № 83/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 49 от 11.04.2013 г. по адм. д. № 83/2013 г., Административен съд - гр. Стара Загора, е отхвърлил жалбата на Антония Добрева Орешкова от гр. Казанлък срещу Решение № 22 от 30.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № КР-192 от 12.12.2012 г. на Ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е не е било спорно, че Антония Добрева Орешкова от гр. Казанлък е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО и през периода 10.09.2007 г. до 08.12.2007 г., когато детето й Димитър Тодоров Тодоров е било настанено в Детска ясла № 8 "Васил Левски" гр. Казанлък. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата касационна инстанция, възраженията са относно изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на НОИ за неоснователно получени осигурителни плащания на посоченото правно основание. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК, публични са държавните вземания за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. Разпоредбата на чл. 1 ДОПК изрично сочи, че този кодекс е приложим и относно установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания. По изложените съображения не се възприема тезата на касатора, която е в смисъл, че по отношение на процесните осигурителни плащания не са приложими разпоредбите на ДОПК. Съгласно текста на чл. 115, ал. 1 КСО, в редакцията му до 01.01.2009 г., вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, без да е посочено от кой момент тече цитирания срок. В тази връзка се прилага нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, съгласно която публичните вземания, каквото е и настоящето, се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая, най - старото осигурително плащане, което подлежи на възстановяване, е за м. октомври 2007 г. Началният срок на погасителната давност е започнал да тече от 01.01.2008 г. и изтича на 01.01.2013 г. В случая Разпореждане № КР-192 на Ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, е издадено на 12.12.2012 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Даденото тълкуване е в съответствие с разпоредбата чл. 115, ал. 1 КСО, в редакцията му в сила от 01.01.2009 г., съгласно която вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. При действието на цитираната норма давностните срокове са продължили да текат след 01.01.2009 г. Действително разпоредбите относно давностните срокове са материалноправни, но в случая с посочения текст на КСО не се създава правен режим, различен от предвидения в чл. 171, ал. 1 ДОПК, както и такъв, който да е по - неблагоприятен за длъжниците по тези вземания. Стигайки до същите фактически изводи, както и до окончателния правен такъв, че вземанията на НОИ за процесните осигурителни плащания не са погасени по давност, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответника по нея не е взел участие по делото и не е направил искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,