Решение № 71 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2020 г.

Решение № 71 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК-Пловдив, подадена чрез юрисконсулт С. Турийска против решение № 987 от 16.06.2020 г. по адм. дело № 3312/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, чрез пълномощника адвокат Р. Владимирова оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, с правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил заповед за налагане на санкции № 29-02-1-471/11.10.2019 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив в частта, с която на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД са наложени пет санкции, а именно: по т. 3-за ИЗ № 35703/2019 г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 4-за ИЗ № 37707/2019 г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 5 –за ИЗ № 34595/2019 г. по КП № 197 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 6- за ИЗ № 36546/2019 г. по КП № 236 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО; по т. 7- за ИЗ № 38363/2019 г. по КП № 236 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 373, ал. 1 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, както и по чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД 2018 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Приел е, че в случая неотразяването на издаден от болничното заведение болничен лист в епикризата на пациент при дехоспитализацията му не представлява нарушение на чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2018 г., и не е основание за налагане на финансова неустойка. Решението е правилно. Касае се за пет случая на неотразяване на издадени от болничното заведение болнични листове в епикризата на пациенти при дехоспитализацията им. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая посочената като нарушена разпоредба на чл. 287, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2018 г. не е достатъчна да обоснове задължението на лечебното заведение да опише в епикризата на пациента и издадения болничен лист. Изразът "описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване" касае документи, които са създадени в хода на лечението, удостоверяващи естеството на медицинските манипулации, извършени на пациента, и които документи са предназначени за "служебно ползване", т. е. от лекуващия лекар или друг медик – в друго лечебно заведение, за прецизиране или промяна на лечението, при необходимост. Такъв документ не е болничният лист, който представлява документ, въз основа на който се предоставя/ползва отпускът за временна неработоспособност и се изплаща обезщетение на осигурените лица. Освен това болничният лист не е документ за служебно ползване, а с него се уреждат правоотношения в областта на общественото осигуряване и трудовия процес, които не са свързани с извършеното лечение и необходимостта от преценка на адекватността на действията на лекарите в лечебното заведение. Цитираната по-горе разпоредба не посочва ясно и недвусмислено задължението за здравното заведение да отразява в епикризата издадения болничен лист. Съгласно чл. 368 от НРД за МД 2018 г. документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 288, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. Касае се за водене и съхраняване на документация. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случая административният орган неправилно се е позовал на нарушение разпоредби от цитираното в чл. 368 Приложение № 2 а към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2018 г., издадено от министъра на здравеопазването - Указания за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, част IV- "Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент". В последното е посочено ".... вписване в епикризата на болничния лист № и брой дни- въвежда се номерът на болничния лист, издаден на пациента при изписването му/ако има издаден такъв/; вписва се броят на дните, за които се издава болничен лист.... ", т. е. задължението за вписване на болничен лист в епикризата е само в случаите, когато има издаден такъв. В случая от събраните доказателства е безспорно установено, че пациент с ИЗ № 34595/2019 г. (относно нарушението по т. 5 от заповедта) е бил дехоспитализиран на 04.06.2019 г., а болничният му лист е бил издаден на 06.06.2019 г.; пациент с ИЗ № 36546/2019 г. (относно нарушението по т. 6 от заповедта) е бил дехоспитализиран на 13.06.2019 г., а болничният му лист е бил издаден на 24.06.2019 г., пациент с ИЗ № 38363/2019 г. (относно нарушението по т. 7 от заповедта) е бил дехоспитализиран на 19.06.2019 г., а болничният му лист издаден на 25.06.2019 г. Следователно в тези три случая и при тримата пациенти болничните листове не са били издадени към момента на тяхното дехоспитализиране, поради което и е било обективно невъзможно същите да бъдат вписани в епикризата. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалноправните норми и процесуалните правила и не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за заплащане на разноски е основателно. Страната е представила доказателства за сторени такива в размер на 360, 00/триста и шестдесет/лева, които следва да бъдат присъдени. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,