Решение № 4687 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 658/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, против решение 25676/02.12.2024г., постановено по адм. дело 10504/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено издаденото от органа Решение 10336/01.10.2024 г. в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на М. А. И., гражданин на Сирия, роден на [дата] и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания по приложението на закона. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му в обжалваната част. Ответната страна - М. А. И., гражданин на Сирия не се явява лично и се представлява от адв. Тодоров , който в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради допуснати нарушения на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспорената в настоящото производство част от решението на първоинстанционния съд АС София - град е отменил по жалба на М. А. И., гражданин на Сирия, Решение 10336/01.10.2024 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на М. А. И. против административния акт с постановен отказ за предоставяне на бежански статут, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Производството пред административния съд е било инициирано по жалба на М. А. И. гражданин на Сирия, против Решение 10336/01.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била събрана административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. И. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. В-13906/31.07.2024г. след като по отношение на същия е била издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ 1753/17.07.2024г. на Началника на Сектор Незаконна миграция при Отдел Миграция в СДВР за налагане на ПАМ Връщане до страна на произход . От заявлението и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религиозната му принадлежност е [вероизповедание], неженен. В обективираното в Протокол рег. УП 6862/20.08.2024г. интервю от същата дата заявителят е изложил твърде лаконична информация за това кога и по какъв начин е напуснал Сирия, чийто гражданин обяснява да е, както и причините за напускането на страната, точното време на пребиваване в Р Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в страната. Същият обаче категорично отрича спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При такасъбраните доказателства Съдът надлежно е обосновал извода за липса и на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изводът му в тази част не е оспорен и постановеното инстанционно решение е влязло в сила. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, но въз основа на тях направил правен извод противоположен на този, изразен от органа. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. Същите съдебният състав е обосновал с информацията за разделението на област Халеб на зони между бунтовнически групировки действащи срещу официалното сирийско правителство в лицето на режима на А.. Взел е предвид и контрола над отделни области и анклави, упражняван от страна на кюрдските сирийски демократични сили. Тези данни били преценени като доказателства за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, който създавал тежки заплахи за живота или личността на всяко цивилно лице поради безогледно насилие. Отчетено е обстоятелството, че към момента на постановяване на съдебния акт в област Халеб (Алепо) се водят сражения между официалната Сирийска армия и групировката Х. Т. Ш., при който гр. Алепо е бил превзет от бунтовниците и имало множество жертви от двете страни на конфликта. При така възприетите данни, първоинстанционният съд е заключил, че изглежда обоснованоп възприемането на установените факти по начин различен от този на самия административен орган, според който не са налице предпоставки за предоставяне в полза на заявителя на хуманитарен статут. Според настоящата съдебна инстанция, така направените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са били правилни и обосновани към момента на изготвяне на съдебния акт. От една страна, те действително не са сочели, както поддържа това и административният орган , съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Верни се явяват към онзи момент обаче изводите на първоинстанционния съд за това, че не са били взети предвид от страна на органа вътрешните въоръжени конфликти и заплахата, която създават, при преценка наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за наличие на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Военно политическата ситуация след постановяване на оспореното решение обаче значително се е изменила и това обстоятелство обосновава необходимостта от ревизия на правните изводи на АССГ, мотивирали заключението му за необходимост от предоставяне на хуманитарен статут на заявителя, основани на мотивите на Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г. който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация на Amnesty International обаче през ноември 2024 г. H. T.S. (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо. До 8 декември въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Б. А. напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, A.S., за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившото правителство на А., извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от про-правителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в серия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека в Лондон съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство А., управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/ Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по дело C-285/12. В точка 35 от същото, Съдът подчертава, че член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В този смисъл, може да бъде заключено, че и към настоящия момент, макар и териториално ограничени, на територията на Сирия протичат въоръжени вътрешни конфликти. Те обаче, сами по себе си са само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, транспонирана с разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Необходимо е също така въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Според т. 30 на цитираното по-горе решение по дело С-285/12, съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл.15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (Дело C-465/07). В конкретната обстановка, се касае за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранични части на страната, където преки политически интереси демонстрира и Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Практически липсват ежедневни актуални новини от независими журналистически източници за прояви на въоръжени действия в страната. Предвид липсата към настоящия момент на официални данни изобщо за наличие на въоръжен вътрешен конфликт в по-голямата част от страната, вкл. в провинция Халеб и по-конкретно в [населено място], а още по-малко на ситуация, свързана с безогледно насилие, както и на по-конкретни данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на М. И.. (която по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че актуалните доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, са в състояние да оборят изводите на първата инстанция за наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение принципно не са допуснати нарушения на материалния закон, но в хода на производството пред касационната инстанция са събрани доказателства, които са в подкрепа на изводите на касатора, изложени в оспорената част от Решението на председателя на ДАБ. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, респективно за незаконосъобразност на спорното административно решение в обжалваната част. Поради влизане в сила на решението на АССГ в частта, касаеща отказ от предоставяне на хуманитарен статут съдът не дължи изрична преценка и произнасяне за наличие на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и транспониран в разпоредбата на чл.4, ал.3 от Закона за убежището и бежанците. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за основателна касационната жалба, подадена от Председателя на ДАБ против оспорената част от съдебно решение 25676/02.12.2024г., постановено по адм. дело 10504/2024 г. по описа на Административен съд София-град, което налага отмяната й, като вместо това ВАС следва да отхвърли жалбата на М. А. И. срещу Решение 10336/01.10.2024 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,