Решение № 10436 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16140/2011 г.

Решение № 10436 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16140/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 4502/20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2174/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2001007839/06.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в обжалваната част. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по спорните въпроси, не е обсъдил доказателствено релевантните факти, като напълно е игнорирал събраните в хода на съдебното обжалване доказателства, представени с молба от 18.04.2011 г. и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. Счита, че формираните изводи не съответстват на събраните доказателства, както и, че неправилно е издирен и приложен материалния закон. Сочи още, че дружествата, издатели на процесните фактури, не са водили отчетността си според изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, както и, че липсват доказателства относно конкретните параметри на документираните доставки, като поддържа, че не е настъпило данъчно събитие към момента на издаването на фактурите. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него, да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Перформ Риал Истейт" ООД, гр. София, чрез пълномощник, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и излага обстойни аргументи за това. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни доводи за правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. с чл. 161, ал. 6 ДОПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София град е ревизионен акт (РА) № 2001007839/06.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с Решение № 218/07.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2010 г. на "Перформ Риал Истейт" ООД, гр. София е отказано приспадане на данъчен кредит в общ размер от 198 317.90 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД. За да отмени оспорения ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Основният предмет на дейност на ревизираното дружество през изследвания период е свързан с изграждането на собствена офис - сграда в гр. София, местност "Център", с площ от 3 470 кв. м. Непризнатият данъчен кредит е начислен в 3 бр. фактури, издадени във връзка с договор между "Перформ Риал Истейт" ООД и "Каральо" ООД - "Енерджи Ка" ЕООД, в " качеството им на временно създадена асоциация", по силата на който на последните е възложено извършването на строително - монтажни работи - електроинсталации, механични инсталации, отопление, климатизация и вентилация в изграждащата се офис-сграда. Между страните е безспорно, че "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД са регистрирани по ЗДДС, като първото търговско дружество е регистрирано по реда на чл. 133 от ЗДДС чрез акредитиран представител - "Енерджи Ка" ЕООД. Не е спорно по делото още, че предмет на процесните фактури са доставки, попадащи в обхвата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, реалността на тези доставки от гледна точка на действителното им осъществяване, както и начисляването на данъка по тях в предвидените срокове. Спорът е концентриран около тълкуването на представения договор, страна по който според ревизиращите е неперсонифицираното дружество "Временно създадена асоциация" между "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД, което от своя страна обосновава тезата им, че доставчикът на фактурираните услуги е нерегистрираният по ЗДДС консорциум. След като е проследил относимите заповеди за делегация, за възлагане на ревизията и за определяне на компетентен орган, съдът е приел, че РА е издаден от материално и териториално оправомощен орган, при спазване на законоустановената форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. За да се произнесе по материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал клаузите на сключения между страните договор, въз основа на което е приел, че "асоциацията" между "Карольо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД не представлява неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД. Посочил е, че предметът на договора не дава основание да се приеме, че посочените търговски дружества са обединили дейността си за постигане на обща цел, а постигнатото между насрещните страни споразумение притежава характеристиките на договор за изработка, изпълнители по който са "Карольо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД. Поради това те са и доставчици на фактурираните услуги, използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, за които оспорващият има право да приспадне начисления ДДС. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, след осъществената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на обжалваното решение, намира, че то е валидно и допустимо. Формираните от съда правни изводи логично кореспондират с направените фактически констатации, които са изведени след съвкупна преценка на релевантните доказателствата, в съответствие с доказателствената им сила и относимите каузални връзки между изследваните факти и обстоятелства. Решението не е необосновано и с него правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл. 357 и чл. 358 от ЗЗД, с договора за гражданско дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел, за което могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти. При този вид договор интересите на съдружниците не са противоположни, правата и задълженията им не са насрещни, не са обусловени взаимно и по между им няма еквивалентно разместване на имущество. Тези специфики на договора сочат, че той е многостранен, а волеизявленията, правата и задълженията на страните по него са еднакви по своето съдържание и са насочени в една посока - постигане на съвместната цел. Тя е общото основание, взаимният интерес на страните от сключване на тази сделка, по която съдружниците поемат права и задължения, но не един спрямо друг или спрямо трето лице, а спрямо учредената общност. В случая, процесният договор не съдържа изрични волеизявления на "Карольо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД за обединяване на дейността им и поемане на задължения спрямо учредената общност. Правилен е изводът на съда, че сключеният договор не притежава основните характеристики на договор за обединение по чл. 275 от ТЗ под формата на неперсонифицирано дружество /консорциум/, чието учредяване не може да се презумира единствено по силата на формулировката - "временно създадена асоциация". Търсейки действителната обща воля на страните и тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия договор, решаващият състав правилно е определил както правната природа на сключения договор, така и приложимото към него право - чл. 258 - 269 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е изместил правния спор и не се е произнесъл по спорните въпроси и аргументите на Директора на Дирекция "ОУИ". Последният, в своето потвърждаващо РА решение е дефинирал спора между страните по идентичен начин и аналогично е приел, че той е концентриран около въпроса доколко т. н. "временно създадена асоциация" представлява неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД. Именно поради това изследваните от съда правно релевантни факти и обстоятелства и кореспондиращите им фактически и правни изводи са свързани с тълкуването на клаузите на сключения договор между ревизираното лице и двете дружества и следващия от това извод за установеност или неустановеност на оспорената предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав не споделя бланкетната теза на касатора за противоречие между събраните доказателства и направените изводи. Спорът по делото е правен, а при неговото разрешаване са обсъдени всички относими доказателства, включително и соченото Частно споразумение от 26.02.2008 г. Независимо, че то не е събрано и коментирано като доказателство в ревизионното производство, както и, че констатациите и изводите на органа по приходите не са основани нито на него, нито на липсата на подробна счетоводна отчетност на дружествата - изпълнители, решаващият състав е обсъдил същото във връзка с другите доказателства по делото, въз основа на което правилно е приел, че двете дружества са координирали дейността си дотолкова, доколкото доставките, извършвани от едното са технически свързани с доставките на другото. Относно твърдяното от касатора игнориране на представените с молба от 18.04.2011 г. доказателства следва да се посочи, че те са представени от ревизираното дружество, а тяхната относимост е изрично оспорена от Директора на Дирекция "ОУИ". Недопустимо е същият да се позовава и да извлича благоприятни за себе си правни последици от евентуални процесуални нарушения, извършени спрямо насрещната страна, поради което това оплакване следва да бъде оставено без обсъждане. Аналогично, при приемането на ССчЕ без възражения от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство, ирелевантно е оспорването на заключението едва в касационното производство, в което действа установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания. Съответствието на счетоводната отчетност на двете дружества - изпълнители с нормите на СС 11 и СС 31 не е било предмет на поставената към експерта задача, нито е коментирано в мотивите на РА, но независимо от това приложимите разпоредби на СС 31 са обсъдени от съда във връзка с правния спор и обосновано е прието, че липсват доказателства за сключено между дружествата изпълнители договорно споразумение, по силата на което две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол. При липсата на спор между страните, че процесните фактури обективират облагаеми доставки, които са реално осъществени и данъкът по тях е начислен своевременно, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че доставчик на тези услуги са отделните търговски дружества. Същите са регистрирани по ЗДДС, а доставените стоки и услуги са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което и по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, то има право да приспадне начисления ДДС. Достигайки до същия решаващ извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и незаконосъобразност на оспорения РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника разноски, но с оглед липсата на ангажирани доказателства, че такива действително са осъществени, то и съдът преценява като неоснователно искането за присъждането им. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение