Решение № 5269 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2015 г.

Решение № 5269 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7554/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. Д. и П. А. Д., двамата от гр. П., чрез процесуалните им представители, срещу решение № 47 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 254/2014 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 2228/11.11.2014 г. на кмета на община С. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община С., чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЕВН Б. Е." ЕАД - КЕЦ не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на З. И. Д. и П. А. Д. срещу заповед № 2228/11.11.2014 г. на кмета на община С., с която е отказал да одобри проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ V-249, УПИ VI-249, УПИ VII-249 и улична регулация, кв. 27 по плана на с. Г., община С. с цел обособяване на самостоятелен УПИ V-249,251,500, с предвидена устройствена зона Жм и определена височина на застрояване, плътност на застрояване, Кинт и озеленяване. Административният орган е приел, че с предложения проект за изменение на ПУП - ПРЗ се засяга УПИ IV-250 ТП, в който съществуват сгради, собственост на "ЕВН България ЕР" ЕАД - КЕЦ С. Същото е изразило изрично несъгласие с исканото изменение, поради което не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В оспорената заповед е прието, че не са налице и предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, тъй като в този случай изменението касае само преместването на вътрешните регулационни по имотните граници на имотите, но не може да се допусне изменение на плана за застрояване. Административен съд - С. е приел отказа за законосъобразен. Изложил е съображения, че предложеният проект за изменение на плана за регулация засяга и УПИ IV-250 ТП, като предвижда отпадането му. В него са построени две сгради с идентификатори 501.249.1 и 501.249.2 по одобрената КК, записани като собствени на електроразпределителното дружество, което е възразило срещу проекта. Обосновал е извод, че не са изпълнени предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ поради липсата на съгласие на "ЕВН България ЕР" ЕАД като носител на ограничени вещни права в имот, предмет на изменението на ПУП - ПР. Посочил е, че спорът между жалбоподателите и електроразпределителното дружество относно наличието на право на строеж по отношение на съществуващите сгради-трафопост подлежи на разрешаване от гражданския съд. На следващо място съдът е приел, че не са налице условията за одобряване на исканото изменение на ПУП-ПРЗ на основание § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ без съгласие на останалите собственици и носители на ограничени вещни права, тъй като с предложения от жалбоподателите проект се предвижда не само изменение в плана за регулация, но и в плана за застрояване, което не попада в хипотезата на разпоредбата. Обжалваното решение е правилно по следните съображения: Със заявлението до административния орган от 12.03.2014 г., по което е постановен оспореният отказ, жалбоподателите са поискали изменение на плана за регулация за имоти 501.249, 501.251, 501.500 и улична регулация по плана на с. Г. във връзка с изискванията на § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, към което е представена скица-проект. Възможността за изменение на регулационния план на някое от основанията по § 8, ал. 2, т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 ПР ЗУТ съществува тогава, когато завареният от ЗУТ дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), предвижда създаване на съсобствени по регулация дворищнорегулационни парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или части от такива имоти, за прилагането на които се изисква изравняване и заплащане. Съгласно представения от заявителите проект за изменение на ПУП и обяснителната записка към него, се предлага да се промени дворищната регулация, като същата мине по имотни граници на трите имота, които се обединяват в общ УПИ със запазване на съществуващите сгради на основно застрояване. Променя се и уличната регулация, преминаваща по северната страна на ПИ 501.249, която не е приложена и необходимостта от нея отпада поради обединяването на имотите. В обяснителната записка е посочено, че в ПИ 501.249 съществуват сгради на техническата инфраструктура и технически комуникации, за които не са прехвърляни вещни права от собственика на съответните експлоатационни дружества. Застроителният план предвижда ограничителни линии на застрояване за устройствена територия с предназначение за жилищно строителство със спазени изисквания за отстояния и посочени технически показатели. От графичната част на проекта за изменение на регулационния план е видно, че с него се предвижда отпадане на IV-250 ТП. Предходният частичен застроителен и регулационен план на с. Г. е одобрен със заповед № 75/01.06.2000 г. на кмета на община С., във връзка със съдебна делба по гр. дело № 222/1999 г. на РС - С., по отношение на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот № 249. От него са образувани три парцела V-249, VI-249 и VII-249 (по терминологията на ЗТСУ - отм.), кв. 27, всичките за жилищно застрояване. За съществуващия в имота трафопост е отреден парцел IV-250 ТП. За обслужване на парцел VII-249 е предвидена улица-тупик, преминаваща през северната част на имот № 249. За трафопоста и прилежащия към него терен е издаден АЧДС от 2001 г. Този обект ведно с терена е заприходен в активите на "ЕВН България ЕР" ЕАД - КЕЦ С. При тези данни законосъобразно и обосновано е прието от съда, че в случая не се установяват предпоставките на § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Дворищнорегулационният план от 2000 г. не създава съсобственост в образуваните три парцела от имот пл. № 249, нито предвижда придаване на поземлени имоти или части от такива имоти към него или към съседни. Трите парцела са поставени в дял на конкретни съделители видно от протокола от 15.03.2001 г. по гр. дело № 222/1999 г. на РС - С. Улицата-тупик е предвидена за осигуряване на достъп до единия от тях. За трафопоста и прилежащия терен е отреден самостоятелен парцел. Съсобственост и придаваеми части по отношение на трите парцела, сега УПИ, предмет на подаденото заявление, не се установява, тъй като те са образувани от един и същи поземлен имот - пл. № 249. При липсата на отреждане с предходния план за два или повече различни поземлени имота, не може да се направи извод, че исканото от жалбоподателите изменение на регулационния план отговаря на изискванията по § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 ПР ЗУТ. В случая се претендира изменение не на вътрешните регулационни линии в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, а обратното - обединяване на четири УПИ, три от които, собственост на жалбоподателите, в един. За да бъдат урегулирани поземлените имоти по предложения проект, като се отреди нов УПИ V-249,251,500 с отпадане на УПИ IV-250 ТП, е необходимо съгласието както на собствениците на всички засегнати от изменението урегулирани поземлени имоти, така и носителите на ограничени вещни права върху тях. Електроразпределителното дружество е собственик на съществуващия трафопост (нанесен като сгради с идентификатори 501.249.1 и 501.249.2 по одобрената КК), за който е отреден УПИ IV-250. Без негово съгласие не може да се измени плана за регулация така, както е поискано от жалбоподателите в представената към заявлението скица-проект. Доводите относно законността на трафопоста и обособяването на самостоятелен парцел за него с плана от 2000 г. не следва да се обсъждат в това производство. Заповедта за одобряването му е влязла в сила. Правилно съдът е приел, че оспореният отказ е издаден по заявлението на жалбоподателите от 2014 г. и не е свързан с предходното заявление от 2005 г., с което се е предвиждало изместването на трафопоста на друго място. По това предходно заявление липсва произнасяне от компетентния орган с окончателен акт, с което е формиран мълчалив отказ. Няма данни и твърдения жалбоподателите да са го оспорили по съдебен ред, поради което същият е влязъл в сила. Законосъобразно и обосновано е изразеното в мотивите на решението на Административен съд - С. относно отказа за изменение на ПЗ. Съгласно § 8, ал. 5 ПР ЗУТ строителство в имоти по ал. 1 може да се разреши едва след изменение на плана за регулация в една от посочените в § 8, ал. 2 хипотези, каквито не се установяват. В противен случай за изменение на плана за застрояване е необходимо да са налице предпоставките за това по чл. 134 ЗУТ. Ето защо, изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него отказ да се одобри изменение на ПУП - ПРЗ на заявеното основание, е в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на община С. разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение