Решение № 13813 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2017 г.

Решение № 13813 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, постъпили от: 1/ М. А. И., И. А. Б. и С. Н. Б., всички от гр. С.; и 2/ Ц. Т. М. и Н. М. Д., чрез пълномощника им - адв. Дрехарова; Двете касационни жалби са против решение № 7716/06.12.2016 г. по адм. дело № 8536/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на всички касационни жалбоподатели срещу Отказ за изменение на КККР изх. № 20-42342/21.07.2016 г. на началника на СГКК-С., като неоснователна. В двете касационни жалби се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на СГКК - С., редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК Разгледани по същество са неоснователни. За да отхвърли жалбата срещу Отказ изх. № 20-42342/21.07.2016 г. на началника на СГКК - С., съдът е приел, че исканото изменение на КК попада под хипотезата на чл. 54, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, при която, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Според съдът до решаването на този спор липсват основания за изменение на КК, поради което отказа на началника на СГКК-С. е материално законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Претендираният за нанасяне в КК нов поземлен имот, застъпва част от съществуващ ПИ с идентификатор 68134.1506.482, записан в КР в собственост на "Транспорт строй " ЕООД, на основание годен титул за собственост - нот. акт № 38/05.10.2007 г. При установеното застъпване на част от ПИ с идентификатор накрая 482, с новопроектирания имот с идентификатор накрая 2159, собственост на касаторите и при подадено възражение от собственика на първия имот, засегнат от изменението, правилни са изводите на съда, че е налице спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който възпрепятства изменението на КККР относно този имот, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълноти или грешки. Поради това неоснователно е оплакването в двете жалби, че в случая не е налице основанието по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за отказ от изменение на КККР, а е налице хипотезата на изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, при която при наличие на дублиращи документи за собственост относно един и същи имот в КР да се записват всички собственици на този имот с техните документи. Разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗКИР, визират измененията в КР на недвижимите имоти, настъпили след влизане в сила на КККР, относно един и същи недвижим имот. В случая органът е сезиран с изменение на КККР като цяло, на основание непълнота или грешка, а не само с изменение на КР. Предмет на изменението е нов имот, с проектен идентификатор 68134.1506.2159, който не е идентичен на ПИ 68134.1506.482, а е част от него. Поради това условията за исканото изменение, не попадат в хипотезата на чл. 53 ЗКИР. Неоснователно е и оплакването във втората касационна жалба, че при наличие на непълнота или грешка органът дължи извършване на изменението, след което заинтересования собственик може да иска решаването на спора за материално право по общия ред. Това разбиране противоречи на тълкуването и съдържанието на правната норма на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и на установената съдебна практика на ВАС по приложението й. От изложеното следва, че обжалваното решение, с което е прието законосъобразност на оспорения отказ, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. При този резултат искането на касаторите Ц. Т. М. и Н. М. Д., за присъждането на разноски пред касационната инстанция, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение